www.bgremonti.com
В тази тема, можете да видите начина и методите по кито работят бригадите на СХЛ ЕООД. Също така ще бъдат помествани и теми от други форуми, където съм давал пояснения и съвети на потребителите за решението на техните проблеми. Тук ще бъдат публикувани и професионалните мнения на колеги-специалисти в бранша. Ако има нещо неясно или нещо, което ви интересува, може да зададете въпроса си към нас.
Първа част - стени.
(Обновена 11.2022г.)
.gif "a (55).gif")
Тук ще обясня, по-подробно, как се лепят плочки в баня.Темата е ориентирана, както към начинаещите, така и към по-напредналите в полагането на облицовки и настилки.
За пример съм подбирал работа по бани от различни наши обекти. Старите бани първо трябва да се разрушат и тогава да започне съществената работа.
Съществуват, етапи на работа, които трябва да се следват последователно.
Къртене на старите плочки и изхвърлянето им. Свалянето на блажната боя е задължително, ако я има все още по стените!Блажна боя се сваля механично или с химикали. Химикалите не вършат добра работа! Може да грундирате директно боята без да я сваляте, но... аз лично не се доверявам за тази цел на контактните грундове... Най-добър резултат дава механичната работа. Задължително е блажната боя да се свали цялата или минимум на 90%. Дълги години сваляхме блажната боя на ръка с малки брадвички. Процеса е много трудоемък, дълъг и шумен. Освен с добрата стара тесла или брадва, блажната боя може да бъде свалена и със специализирани машини за фрезоване, като тези от снимките по-долу. Добрата машина може да спести до няколко дни тежка работа и да свалите 100% от боята. Не разчитайте на химически препарати. Поне до този момент няма препарат, който да върши работата, както трябва.
Машината от първата снимка сваля безпогрешно тапети, лепило за плочи, стари мазилки, блажна боя и други. Машината от втората снимка е фреза за бетон и с познатите "камбанки" фрезова стар и нов бетон, замазка, мазилка, блажни бои и други. Тези машини намаляват работата с дни и ако ще си изкарвате прехраната с този занаят, съветвам да си вземете поне една от тях. Не забравяйте, че тези машини се ползват в комплект с прахосмукачка с която също трябва да разполагате. Има различни модели на различни марки. В нашия занаят ни трябват повече леките варианти на фрезите. Тежките варианти на тези машини са за индустриално ползване и тежки натоварвания.
ВиК инсталация. Когато става въпрос за панелка, ако държите нищо от тръбите да не се вижда, подобни гледки са нормални. За да няма грозни стърчащи тръби навън, стената се разбива така, че да може в нея да се побера цялата канализационна тръба ф 50мм. По този начин в тънките панелни стени на баните се образуват подобни отвори, като от снимката по-долу. Уловката е, че трябва да се работи внимателно и най-вече правилно, като арматурата се пази и се възстановява по правилата. Тук освен водопровода за банята е прекаран и този за кухнята - обикновено вървят в комплект. Електро инсталацията. След, като и тя е готова започва измазването на пода и стените със замазка и мазилка, или изправянето им с картон ( зелен естествено ). Преди полагане на мазилка стените се обезпрашават и почистват добре. Може да се грундират, но по-добре (особено при панелки) да се ползва шприц от лепило. Не бива да се забравят правите 90 градусови ъгли в банята, където ще бъдат монтирани вани, душ-кабини, шкаф-мивки. Темата е за полагане на плочки и няма да се спирам на тези дейности подробно.------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Правила за подвеждане на първите два реда по стените.Това е първата, най-важна и основна задача пред майстора - да си подведе правилно четирите стени, като ги обиколи с два реда плочки. Подвеждането, никога не се прави произволно от където ти хрумне. Всеки майстор е длъжен да се съобрази със спецификата на банята, която прави и плочките, които ще лепи на нея! Важно е да се знаят, точните изискванията на клиента или вашите собствени, ако си я правите за себе си.
Ето и някой от тях:
Първо се измерва точната височина на банята и съобразявайки се с размера на плочките, решавате, къде да бъде "целия" ред плочки.
Това означава, че трябва да има един ред цели плочки, които не са рязани, горе при тавана, като завършващ или долу при пода, като начален. Естествено, най-добрия вариант е и първия и последния ред на стената да са с цели плочки, но това се случва в не повече от 5% от случаите. Обикновено се избира за цял ред да бъде горният завършващ при тавана, а долният се оставя да дойде произволен за да може при кърпежа да позволи свободно рязане на плочките с цел плътен и добър естетичен вид на фугата стена/под.
След като сте избрали, вече горният ред за цял, започвате да мерите от тавана и да си бележите белега, където ще залепите/монтирате мастара, който ще държи първите редове по стената.
Начина е следния:
Нареждате си на сухо, няколко реда фаянс по пода, докато стигнете необходимата ви дължина - в случая тя е 2.60 до тавана. Използвате случая и за проверка геометрията на плочите.
Ако плочките са ви 20х30см. и ще ги редите вертикално по стената, значи за цялата височина на стената ви трябват 8 цели плочки и едно парче от 20см. Плочките, трябва да бъдат наредени на сухо, не за да сметнете, колко ви трябват за височината на банята, а за да определите размера на фугата, която ще ви трябва. Казвам не случайно "трябва". Вие може да искате да е плътна, но качеството на плочките да не позволява, такова редене. Когато ги наредите на пода, внимавате да бъдат съвсем точно наредени, без да им се разминават фугите. Наредете около 2 квадрата плочки. За целта си помагате с мастари от двете страни на паното, което получавате. Ако видите проблем на места, който се изразява в по-големи и малки плочки с милиметър до два, това означава, че фугата на стената, трябва да бъде не по-малка от 3мм. Установите ли, че няма разминаване, можете да редите и на плътна фуга. Но "Плътна фуга", означава минимална фуга между плочките от 1мм., тоест ще трябва да използвате разделители (кръстачки) 1мм, за да подпирате между редовете. Никой не трябва да се заблуждава, че идеално точните и прави плочки се редят от само себе си! Задължително се подравняват на всеки ред с мастар от горе и там където има проблем се подпира с клин или клечка. Ако никъде няма проблем и всичко е равно, значи целият ред се повдига с 1мм. Задължително е не само хоризонталните фуги, но и вертикалните да бъдат отделяни една от друга с по 1мм.!
На снимката долу фугата е плътна и пак всеки ред е отделян и повдиган от горния с пластмасови клинове:
Идва ред на сметките за ширината на дадената стена и правилното вместване на плочките в размера и.
Не бива да си позволявате да тръгвате с цяла плочка от едната страна, а от другата да ви дойде, някакво малко парченце - не е професионално и е много грозно. Този компромис, може да бъде направен само с изричното съгласие на клиента ви. Ако е необходимо разделяте размера на стената на две и смятате така да започнете плочките, че да се получат две равни парчета от двете и страни, но не по-малки от половин плочка.
След като вече имате размерите пристъпвате към залагане на мастарите по нивото, което сте дали предварително.
А то е следното:
При височина от 2.60м. и плочки с вертикална страна 30см. имате 8 реда до тавана, които започват на височина 19см от най-ниската точка на пода. Редят се вертикално с големина на фугата между тях 1мм., регулирана от пластмасови клинчета. Имайки предвид, че пода е с наклони вие можете да свалите точното ниво и от тавана на банята с рулетката, което в нашия случай е 2.41м. Този един сантиметър се предвижда заради фугите между плочките. Винаги мастара се залага на втория ред на стената. Първият ред се налепва, чак когато е готов пода с цел стенните плочки да се подпират на подовите, като ги захлупват и не позволяват на водата, стичайки се по стената да пада директно в подовата, ъглова фуга! Този първи ред се нарича кърпеж на стената.
Първият мастар се залага, точно по белега, който сте драснали с молива по стената с помощта на верен и точен нивелир. Ако имате наличен, може да ползвате и лазерен нивелир - точков или линеен.
За да подпрете мастара използвате, това което имате на обекта- кашоните с плочки или някакви тухли.
Фината настройка на нивото на мастара, съобразявайки се с показанията на нивелира я давате с клинчета, като ги прибутвате между самия мастар и подпората на която лежи.
Когато заложите първия ред, вече по неговото ниво залагате и втори на съседната стена и така, докато не обиколите цялата баня. Хубаво е да имате повече мастари с различни размери за да може за всяка стена да има цял мастар, както и по-малки, които да подложите под евентуални колони.
Когато мастара е фиксиран си забърквате силен гипс в подходящ за това съд ( метален/пластмасов/гумен канчок или пластмасово кошче ) и го фиксирате на няколко места по стената. Слагате гипса отдолу така, че да държи тежестта на плочките върху мастара и да не пречи на самото им залепване. След 15 минути, ако ви пречат подпорните кашони, можете да ги махнете от мастара. За закрепване на мастара може да ползвате и пирони, но само при положение, че сте правили вие мазилката и знаете, че там където ще ковете няма тръба или кабел.
Има и вариант на подвеждане при който се започва от пода. Прави се първо пода, а после се започва директно от него с първи ред. Тук няма да говоря за него, защото това изпълнение е вече за хора с опит в полагането на облицовки и настилки. Само ще кажа, че всички краища на пода при стените трябва така да се направят, че да са хоризонтални. Този вариант на работа се използва и при "връзване" фугите на под и стени, но и тук технологията е по-специфична и работата си иска майстор.
Ето как изглежда стандартното подвеждане:
Подвеждане на първи ред плочки.Избор, подготовка и нанасяне на лепилото
Идва ред на лепилото, което трябва да се разбърка в пластмасова кофа, да се остави да преседи 5 - 10 мин. за да се смесят всички химически компоненти в него и пак да се пребърка. Лепилото не трябва да бъде прекалено гъсто, нито прекалено рядко. Гъстото лепило, няма добра адхезия (слепване) с плочката и основата, а рядкото прави работата невъзможна, както и много мръсна, заради изтичането му през фугите. Наличието на излишна вода в лепилото, намалява и якостните му качества. Мократа плочка също пречи на доброто залепване... Лепилото трябва да бъде с гъстотата на "течен шоколад", да има добра пластичност, която да му позволява добро слепване с основите и добро разпределение по повърхностите, след оказан натиск върху плочката. Аз лично препоръчвам използването на флексови лепила с клас S1 за всякакви основи и видове плочки, без изключение! (В последно време някои производители започнаха да препоръчват използването на обикновени лепила от класове С1Т, С2Е, когато става въпрос за фаянс, но при зададен директен въпрос на технолозите в тези фирми, няма обяснение, защо е нужно това! Аз си го обяснявам с промяна във формулите на лепилата... но това е друга тема.)
Първо се нанася лепилото с гребена по стената над мастара. Нанася се, толкова количество, колкото може да се обработи до 30-40мин.
На долната снимка се вижда нанесено лепило на плочата и основата. Целта е да бъде достигната над 95% уплътнена и залепена площ. Двойния гребен е за предпочитане, за да може да имаме място за корекция на плочата, ако основата на места бяга с някой и друг милиметър. Освен това с двоен гребен се гарантира по-добро залепване на плочата към основата! И накрая обърнете внимание на начина на полагане на лепилото на плочата спрямо това на стената - винаги е напречно! Това е необходимо, за да имате нужните 3-4мм за добро съединяване на двата слоя и за по-лесно наместване на плочата. Ако намажете успоредно основата и плочата рискувате бързо вакумиране на плочата след поставяне, както и минимални корекции след това. Като цяло успоредното мазане на лепилото спрямо плоча и основа затруднява процеса по наместване на плочата.
.gif "a (135).gif")
Никога не лепете на мръсна или прашна основа!Една непочистена основа носи само негативи. Почиствайте добре основата преди нанасяне на лепилото! Трябва обаче да обръщате внимание и на плочите. Ако са прашни, минавайте ги с влажна гъба. Някои плочи имат фабрични бели черти, които остават във фабриката ги нанасят, за да не залепва плочата по други повърхности или за другите плочи в кашона. Тези бели черти също се почистват с влажна гъба. Използва се само влажна гъба, но никога мокра! Не мокрете плочите излишно и никога не ги накисвайте във вода, ако работите с циментови лепила за тънкослойно полагане! Прахта по плочите или основата не позволява на лепилото да направи контакт със замазката или мазилката. Водата също пречи на контакта, като разводнява лепилото точно в областта, която трябва да се спои с основата - залепва, но е под въпрос къде е добре хванало и къде не е хванало. С долната снимка показвам прашните линии по гърба на плочите. Сложени са две плочи една до друга, като ясно се вижда, къде линиите са почистени с гъба и къде не са. Спазвайте това правило и винаги чистете основата и ако е необходимо плочите преди да лепите (плочите в повечето случаи са чисти!)
Както се вижда на долната снимка, след нанасяне на лепилото, мастара е зацапан и трябва да се почисти с шпакла и влажна гъба. Ако се остави така или не се зачисти добре, лепилото останало върху него ще повдигне плочката с 1мм. нагоре и ще пречи на работата. На втората снимка е почистено и плочката е сложена.
Залепване на първата плочка на първи подведен ред.
Ако по стената има кривини можете да работите на двоен гребен и да мажете, както стените, така и плочките с лепило. Ако е идеално права може да си работите спокойно и с гребен, само на стената, а плочката се маже тънко. Мазането и на стената и на плочката, винаги е задължително! Използвайте гребен с ширина на зъбите от 5 до 10мм. Ширина от 10мм. между зъбите е за плочи с голям размер ( 30х60см., 45х45см., 50х50см., 60х60см. ). Използваният на снимките гребен е с ширина между зъбите 8мм.
С първата плоча (на всяка стена първата плоча) се задава триизмерно параметрите на позицията на равнината от плочи, спрямо основата по която лепим - по вертикала, по хоризонтала (хоризонтала се контролира от подложения мастар), и в дълбочина. При липса на опит се поставя друга временна плоча на срещуположния край на реда. Двете отдалечени плочи се фиксират и с мастар една спрямо друга, така че равнините им да се плътно прилепнали към мастара. После започва лепенето на плочите между тях. Стараете се всички плочи да са вертикални и да бъдат в една равнина, поставяйки мастара челно върху реда. С малък нивелир контролирате вертикала на плочата. А с по-дълъг нивелир или дълъг мастар с поставен върху него нивелир, виждате как ще върви вертикала спрямо основата, чак до последната плочка горе.
Използването на точен нивелир е задължително за този вид дейност. Плочките, трябва да бъдат строго хоризонтални и вертикални по стената! Това е особено важно, когато съединяваме нивото при вратата.
Важно условие е да подведете с два реда по всички стени на банята едновременно в един ден, за да можете да си вържете хоризонталната фуга правилно и без проблеми. Така, ако се наложи, може да коригирате с клинчетата целия първи ред, за да съвпаднат фугите, ако случайно са се разминали с 1 - 2мм. Когато плочките са с размери на височина 30см или по-големи може да бъде подведен и само един ред, защото площта им позволява доброто нивелиране.
Когато лепите плочките, също така използвате мастара и да подравнявате лицето им, като го слагате първо в долния, после в горния край на плочката, хоризонтално по реда. В средата не се слага, защото повечето плочи са криви и имат или изпъкнала част ( корем ) или вдлъбната част ( долина ). Тези кривини могат да ви подведат. Някой фаянсови плочки са си фабрично криви ( нарочно направени ) и те се наричат тип "Морско дъно". Други подови например имитират шарка на камък и също трябва да се внимава.
Мастар се слага само по краищата на плочките! В средата се слага мастар, само информативно.
В никакъв случай не трябва да се допуска разминаване на редовете, засичане на фугите, зъбене на плочите, клинове по вътрешните ъгли на стените, криви ръбове и ъгли, неравно фугирани фуги, наранени повърхности по емайла на плочите.
Също така, много трябва да се внимава, когато се подвеждат стени при които ще бъде осъществен монтаж на вана, душ - кабина или шкаф - огледало. При подвеждането им трябва да се използват два мастара и един прав ъгъл 90 градуса. Единият мастар се поставя на едната стена, а втория на другата. Двата мастара стоят на едно ниво, един срещу друг. Тогава върху тях се слага правия ъгъл и по него се регулират подвеждащите плочки на редовете на двете стени. Този тип измерване на ъгълът изисква намесата на втори човек - помощник. Това е, ако разполагате с малък "прав ъгъл". Може да си вземете по-голям ъгъл, който е от алуминий и се сгъва - тогава втория човек и двата мастара са излишни. Има и електронен ъгломер, но там също може да се наложи удължение поне на едната страна.
Тук показвам подвеждане първи ред на баня с различни по големина плочи, оформящи декорни пана по стените.
Лепене на плочките след подвеждането на стенитеКогато стените са подведени, лепенето на плочките започва да върви по-лесно. Лепилото се нанася по познатия вече начин по основата. Взимате от кофата лепило, което поставяте на гребена. С наклон на гребена към стената около 45 градуса, нанасяте от долу на горе материала. Зъбите на гребена ги притискате равномерно и едновременно силно, за да може лепилото да се втрие добре в основата. Не правете пируети и картини по основата, като мажете лепилото - нанасяйте го вертикално по стената, спомнете си правилото за напречно нанасяне на лепило по гърба на плочата. След нанасяне на лепилото почиствате плочките с шпакла и влажна гъба. Намазаното лепило по стената трябва да изглежда така:
Залепване на първата плочка на втори ред:
Плочката се маже и се лепи на стената. Притиска се леко, като се следи долните и два ръба да са на едно ниво с ръбовете на съседната плочка отдолу. След това се взима мастара и се слага едновременно на долната и новата плочка, за да се вкарат в една вертикална равнина чрез притискане. По този начин е положена първата плочка за следващ ред.
Залепване на останалите плочки от реда:
Взима се втора плочка и след като се намаже се поставя до първата водеща за реда.
С леко притискане и причукване се изравняват ръбовете по двете и страни с тези на съседните плочки. Разбирате съседната на долния ред и съседната до нея на същия ред. След изравняване на ръбовете, поставяте мастара, за да проверите вертикалната линия на плочите. Останалите плочки по реда се лепят по същия начин, като втората плочка. Когато минете половината на стената или поне 4 броя плочки се проверява и хоризонталната им, лицева страна. След като налепите няколко реда и искате да проверите, дали са прави вземете мастара и го сложете диагонално по стената. След това кръстосайте по другия диагонал. Ако всичко е наред под мастара не трябва да има празни пространства, освен тези на фабрично кривите плочки. Все пак това е прекалено точно мерене на работата. Допустими отклонения винаги съществуват в този занаят. Важното е, когато работата стане готова, погледната с просто око от различен ъгъл да не дразни и нищо да не се набива в погледа на човек. Ако е необходимо да бъдат монтирани лайсни по външните ръбове, то те се слагат предварително, заедно с подвеждането на първия ред плочки, като лайсната е желателно да опира в пода. Тези лайсни са с дължина 2.50м. и при тавана се наставят с парче, така че да не си личи наставката - при повече старание от страна на работещия е възможно скриването на съединението на двете лайсни да остане незабелязано.
Относно самото залепване на плочата се налага да обърна специално внимание на нейното уплътняване с лепило - това е много важно. Стараем се да уплътним плочата на 100% с лепило. След намазването на основата и плочката, процеса се извършва по следния начин: Слагате плочката на мястото и, като започвате да натискате с умерена сила и едновременно с това да я местите наляво и надясно, или нагоре и надолу. Така се получава добро смесване на двата слоя лепило. След това, ако не е влезнала достатъчно, вземате гумен чук (или вибратор за плочи) и с премерени почуквания, доуплътнявате и намествате плочата. Доброто уплътняване на лепилото под плочата гарантира здравината на вашата работа. Каквото и лепило да ползвате, независимо колко е добро, ако само докоснете двата слоя лепило един до друг, без да се потрудите да ги уплътните, провала е гарантиран рано или късно. Така под много плочи остават празни пространства, които след време подават, или пък се чупят, когато започнете да ги пробивате за монтажите в банята. Вероятността от счупване става още по-голяма, когато говорим за подови плочи залепени по този начин. След залепването на плочата, трябва да я подмажете по всички видими страни, за да подсигурите здравината на ръбовете и ъглите - те са най-крехки. Следва обиране на излишното лепило, почистване с влажна гъба и слагане на кръстачките. Този процес неминуемо бави работата, като времето за изпълнение се увеличава драстично, но, някой гони ли ни да бързаме? Кое е по-важно - качеството на труда ни или презентацията на бързината ни?! На долните снимки съм показал, как изглежда една правилно уплътнена плоча.
Завършите ли реда, трябва да го подравните с мастар, положен хоризонтално отгоре върху ръба на плочките. Поставяте мастара, поставяте и нивелир върху него, задържате го и ако нивелира показва хоризонтална линия поглеждате под него да се уверите, че няма плочки по-ниски от другите. Видите ли леки разминавания, започвате да ги коригирате с пластмасови клинчета, като ги подпъхвате между фугата на двата реда. Винаги повдигате по-ниската плочка към по-високата.
Готови стени за фугиране:
Преди да започнете да фугирате, трябва добре да измиете плочите и още по-добре да почистите фугите.
Край на първа част!
Автор: Стилиян Лукаров
Снимков материал: СХЛ ЕООД
