www.bgremonti.com
В тази тема, можете да видите начина и методите по кито работят бригадите на СХЛ ЕООД. Също така ще бъдат помествани и теми от други форуми, където съм давал пояснения и съвети на потребителите за решението на техните проблеми. Тук ще бъдат публикувани и професионалните мнения на колеги-специалисти в бранша. Ако има нещо неясно или нещо, което ви интересува, може да зададете въпроса си към нас.
(Обновена и допълнена 11.2022г.)
Трета част - Фугиране.
Фугирането, като цяло не е сложна и трудоемка работа, но също си има своите тънкости. С фугирането се дава крайният облик на работата на майстора и ако не се изпълни, както трябва може и добрата работа да бъде злепоставена. Естествено, освен естетичния вид, важна е и практическата цел на фугировката, а именно предпазването на фугите между плочите от проникването на вода и разрушаването на лепилния слой от долу. Особено външна работа през зимата. Също така фугировката запечатва улеите между плочките и не позволява запълването им с боклуци, както и намалява до минимум вероятността от домуване на всякакви насекоми вътре. И на края, но не на последно място краищата на плочките се запълват добре, което ги уплътнява и заздравява, предпазвайки ги от случайно счупване при преминаване през тях на тежки движими обекти или при случайни точкови натоварвания.
Необходимите инструменти за фугиране са мека шпакла, мистрия, пластмасово кошче, чиста кофа за вода, гъба, гумена маламашка или шпакла и естествено бормашина с бъркалка на нея за да се разбърка добре сместа. За малки количества може да се бърка и на ръка. Някой фирми на пазара предлагат и специални кофи за фугиране, както и специални гъби прихванати върху маламашка за различно почистване на плочките. Също така се намират и машини за фугиране, които нанасят, чистят и полират фугировката, като за целта се сменят различни модели дискове с прикрепени на тях необходимите за целта гуми, гъби или кечета.
Едно от правилата, което винаги трябва стриктно да се спазва е оставянето на разбърканата смес да престои 5 до 10 минути. Така химичните съставки в материала се разлагат, смесват се и образуват готовата смес. След като престои фугата отново се разбърква и вече е готова за нанасяне. Това правило важи и за всички видове сухи лепилни смеси.
Когато почнете да нанасяте по плочките, нанасяте толкова материал, колкото да обработите за 10 минути, тоест около 2-3 квадрата. Все пак бързината на обработване зависи и от вашите умения.
Фугата, трябва да бъде разбъркана до добро пластично състояние - нито гъста, нито рядка. Започвате да нанасяте с гумената маламашка диагонално по фугите. По някога фугата остава празна и като забележите дупката се връщате и нанасяте отново на мястото, докато се убедите, че вече е пълна. Когато нанесете върху известна площ от плочките, обирате/изстъргвате добре гумената маламашка от фугата останала по нея и натискайки силно на ръба на гумата обирате излишната фугировка от плочките. Сега можете да зачакате до 5 - 10 минути или да почнете веднага да оформяте и чистите фугата. Времето за изчакване зависи от температурата на околната среда. Взимате гъбата, като не я изстисквате напълно от водата и започвате да миете нанесения участък. В никакъв случай не натискате силно, защото може да изкопаете прясно положената фуга. С бавни и равномерни кръгови движения измивате цялото пространство. Дори да използвате и повече вода в гъбата при първото чистене, не е страшно. Все пак да не се прекалява с многото вода, за да не се получи смиване на фугировката. Като минете този етап, който ще ви отнеме не повече от минута - две, измивате гъбата добре и изстисквате вече почти всичката вода от нея. Сега започвате да оформяте фугите старателно. Гъбата се движи в кръг или диагонал по фугите. В някой случай я движите и надлъжно по самите фуги, за по стриктно оформяне на ширината и гладкостта им.
И не забравяйте, че натиска никога не е силен и винаги е равномерен.
Фугите се обработват по два начина - равна на плочката и леко вдлъбната. Начина на обработка зависи и от вида на ръба на плочата - някои плочи има по скосени фаски, докато калиброваните плочи почти нямат фаски. Начина на обработване зависи от вашата визия за дизайн. През цялото време на оформяне на фугите гъбата периодично се изчиства в кофата с вода. След като оформите фугите, следва да бъде съвсем изчистено полето, което обработвате в момента. Това се постига по следния начин: измивате много добре гъбата в кофата с вода и я изстисквате максимално (тук може да смените водата в кофата с чиста такава). След това я слагате в началото на далечния от към вас край и дърпате с много равномерно и непрекъснато движение към вас. Докато издърпвате с движение на дланта, започвате бавно и постепенно да повдигате края на гъбата от към вас леко нагоре. Когато сте издърпали гъбата при вас, трябва да е в почти вертикално положение. След това я обръщате от другата страна, която е все още чиста и повтаряте движението. После веднага я измивате в кофата и пак дърпате внимателно. Дърпа се само в една посока, а не напред и назад, защото се зацапват плочките и ефекта, който търсим се губи. При такова измиване е почти невъзможно после да ви се налага допълнително чистене на плочките. След като сте обработили и почистили участъка от 2 - 3 квадрата задължително сменяте мръсната вода от кофата с нова, като естествено почиствате и самата кофа от утаилата се в нея фугировка. Сменяйте по-често мръсната вода. Често след изсъхване на фугата по повърхността на плочите остават прашни следи - тънък "филм", който лесно се премахва със сух памучен или вълнен парцал. Ако е повече мръсотията и решите да миете, може да се наложат няколко измивания, затова първо опитайте със сух парцал и интензивно търкане.
При фугиране на фуги с дебелина 5,6,....10мм, може да се използва и шаблон за фуги. Това може да бъде купен специално или парче пръчка със заоблени краища, или полиетиленова тръба ф16,18,20. С този шаблон се минава надлъжно по фугите и с наклон на пръчката, колкото си определите вие ( обикновено е 45 градуса ). Дърпайки го по фугата, малко след нейното нанасяне вие отнемате горния слой от материала и така оформяте размера и вида на фугата. След това започвате да миете плочките без да натискате по самата фуга. При фугиране на по-дебели фуги си правете по гъста консистенция на фугиращата смес.
Важно е да се стараете, като нанасяте и впоследствие обработвате вътрешните ъгли на помещенията и особено сборния ъгъл на две стени и под. Обикновено, точно там са пропуските на повечето хора! Единия проблем е непопълнена добре фуга под/стена или въобще липса на материал на места по тази линия. Другия проблем в тези участъци е наслояването на сместа по ъгъла, особено в "кьошето" на помещението - там се получава направо закръгляване на ъгъла. Освен със старание, този проблем се избягва и с шпакла чиито ръбове са нови и перфектно остри. С ръба на шпаклата ще си обирате фугата от ъглите, която не можете да махнете с гъбата, докато не се получи равномерна линия.
Друго правило, което ще добавя е задължителното почистване на фугите преди фугиране. Също така фугите преди нанасяне на материала, трябва да бъдат сухи и обезпрашени. Изключение прави фугирането на камък, бордюри, тротоарни плочи с цимент. Тогава фугите също трябва да са чисти, но тук разликата е, че се мокрят с вода преди да се нанесе цимента. Това се прави за по добрата адхезия ( слепване ) на цимента към основата, която фугирате.
Друго което мога да добавя е, че фугиращите смеси на пазара са от различен тип. Повечето са циментови фуги с различни минерални пълнители, химични добавки, или синтетични смоли. Някои са хидрофобни или аквастатични (водонепропускливи), други са UV устойчиви, трети са по-устойчиви на интензивен пешеходен трафик или тежък трафик, и т.н. Друг вид са епоксидните смоли, които обикновено съдържат два компонента - епоксидна смола и катализатор (втвърдител). Обясненията в тази статия се отнасят за циментовите фуги. При работа с епоксидни фуги вниманието на фугиращия трябва да е насочено към упътването написано на етикета от производителя. Малки разлики в температурата на околната среда влияят силно върху работния процес. Вида материал на някои плочи е несъвместим с епоксидните фуги. В сместа не се добавя вода. Има и други специфики, но подобна статия е за вече напреднали, а не за начинаещи и затова темата с епоксидната фуга няма да я засягам тук.
Когато избирате фугиращ материал трябва да прочетете на етикета за каква дебелина е предназначен дадения продукт. Има различни приложения на фугите, като някои са до 5мм за вътрешно нанасяне, други са до 8мм, до 15, има и до 20мм. Повечето фуги стават за мокри помещения, за вътрешно и външно полагане.
Фугиране с цимент, пясък, мраморно брашно. По-големи фуги от 1см се наблюдават при редене на камък и освен с някои специални фугиращи смеси, могат да се фугират с цимент и пясък, като за постигане на цветове се ползва мраморно брашно, бял цимент и оксидна боя. Хубаво е след като изсъхне цимента, фугата да бъдат запечатана с лак за запазване на цвета и. В такъв случай се лакира целия камък.
Фугира се при стойности на температурите в атмосферата от 5 до 30 градуса. В редки случай може да допуснете фугировка и в диапазона от 1 до 35 градуса, но това е при ваша преценка и добри умения на фугиране. Оптимална температура за фугиране 18 - 22 градуса! В никакъв случай не трябва да се фугира на открито при наличие на пряко слънце върху третираната повърхност, дори при температури 27, 28 градуса и по-високи. При наличие на вятър има опасност от бързо изсъхване на материала и също не препоръчвам да се работи. А в дъждовно време на открито, фугировката си е направо безсмислена - само ще си изхабите материала и нервите да чистите. Тогава фугата не стяга, не може да се обработва добре, не залепва за плочката и естествено накрая дъжда смива поне 2/3 от нея. Абе на кратко фугирането на пряко слънце или при дъждовно време си е забранено!
Многоцветно фугиране.
Фугирането с два или повече цвята в едно помещение се извършва с помощта на хартиено тиксо, което залепяте по граничните фуги на двата цвята. То не позволява навлизането на материала в съседните фуги на другия цвят и улеснява вашата работа. Разбърквате единия цвят и фугирате повърхността определена за него. Измивате и почиствате фугирания участък добре. Веднага след това махате хартиеното тиксо. Ако материала се е подпъхнал под тиксото трябва да го изрежете внимателно с шпаклата. Изчаквате до другия ден да изсъхне добре и нанасяте втория цвят. Сега може и да не слагате тиксо (ако нямате опит все пак сложете тиксо отново), а само много да внимавате с нанасянето на фугата. Това се получава, като вземете малко от сместа на вашата шпакла и с внимание, точно и деликатно нанасяте първо по самата граница на стария цвят. Като запълните няколко фугички, вече по-спокойно взимате гумената маламашка и нанасяте по останалата площ на участъка набелязан за фугиране. После пак чистите и бършете. При границата на двата цвята се чисти отново внимателно, като чистата гъба се слага отгоре и се дърпа в посока от стара към нова фуга, само един път. После се обръща от не изцапаната страна и се повтаря движението. В никакъв случай при двата цвята не се чисти кръгообразно или не се приплъзва гъбата нагоре - надолу! Ако все пак между двата цвята фуга ви останат малки шупли, загладете ги внимателно с пръст или малка шпакла, после измийте отново с чиста гъба.
Фугиране със силикон.
Технологията на фугиране със силикон няма нищо общо с тази на обикновеното фугиране. Обикновено със силикон се фугират вътрешните ъгли стена/стена и стена/под в мокрите помещения. Понякога и самите фуги в тези ъгли се оставят умишлено по-широки. Много често тези ъгли се напукват след време, ако са запълнени с фугираща смес. По-често, тези пукнатини излизат при стени направени с гипсокартон. Също така причина за напуканите вътрешни ъгли може да бъде и прекалено тясната фугичка в която не е влезнало достатъчно от сместа за запълване и по този начин не се е залепила добре на оскъдната основа, която е покрила. Естествено чести са и наблюденията при ново строителство, когато сградата все още уляга и тогава се получават микро пукнатини не само по вътрешните ъгли на банята... За да се противостои на тези причини и да се избегне напукването по ъглите в банята се фугира със силикон. Известни фирми на строителния пазар предлагат богата гама от цветове на санитарни силикони. Тук ще посъветвам да избягвате масовите санитарни силикони, и да си закупите полиуретанов силикон. Повечето от тях се предлага в опаковка тип "салам", но ги има в картуш. Санитарните силикони (независимо на кой производител са) пожълтяват до втората - третата година след поставянето им, а след пета година направо почерняват от мухъл, което означава, че периодично трябва да се подменят, което си е трудоемък процес. Полиуретановите силикони нямат този проблем, особено в сухите участъци на мокрите помещения. В душ зоната преди да пожълтеят държат дълги години. Начина на фугиране е следния: Знаейки, че ще фугираме със силикон, правим ъгловите фуги с ширина от 3 до 5мм. Преди да нанесем силикона заскочваме фугата от двете и страни с хартиено тиксо. Тук става въпрос за особено старание при полагане на тиксото, за да не изкривим визуалната линия на фугата с криво заскочване. Тиксото трябва да се положи в абсолютно права линия и точно по ръба на плочките! Друг е въпроса, че точно облепянето с тиксо може да скрие някой не добре изрязани плочки, които не са в линия с другите и със силикона да се коригира грешката допусната при рязането. В този случай тиксото се пуска на отстояние от фугата 1-2мм, а не плътно по нея. Е, след като вече сме оформили правата линия с тиксото идва ред за нанасяне на силикона. Нанасяме тънка и равномерна ивица с пистолета по цялата дължина на фугата. Оставяме го на страна и започваме да обработваме веднага с пръст или специален шаблон, ако имаме такъв под ръка. Естествено шаблон няма и започваме работа с пръста
. За целта си приготвяме сапунена вода или такава смесена с веро за да си топим пръста вътре. По този начин силикона не залепва по него. Аз лично, когато работя със силикон не ползвам вода, така съм свикнал - карам със сух пръст и го бърша в сух парцал на всеки 5-10см издърпана линия. Единственото движение, което е необходимо да извършите е да допрете пръста си до ъгъла и да го свалите от горе на долу или обратно по ъгъла с лек натиск. Така излишния силикон излиза отстрани по тиксото, а изпод пръста ви се показва добре обработена и загладена повърхността на фугата. Само внимавайте да не дръпнете бързо и рязко голям участък от фугата, защото има вероятност да ви се "запали" пръстчето, тоест да го протъркате/охлузите. След като решите, че фугата е добре обработена и ви харесва, моментално сваляте тиксото. Тези си действия повтаряте и по другите вътрешни ъгли.Трябва да допълня, като правило че силикона винаги се нанася на абсолютно чиста и суха повърхност! При наличие, дори и на минимална влага, силиконът няма да се слепи с основата! Има вариант да не слагате тиксо по плочите. За целта обаче работите задължително със сапунена вода. Нанасяте силикона, пръскате с вода отгоре по него и стените, обработвате с пръста. В зависимост от опита ви, може да стане, може и да не стане хубава линия. Опитайте.
Фугиране на камък.
Фугирането на обработен камък обикновено се изпълнява със каменарски кит или стандартните фугиращи смеси на пазара. Фугирането, обаче на необработен камък, тротоарни плочи и други подобни настилки се изпълнява с цимент и пясък, или бял цимент и мраморно брашно, или бял цимент с кварцов пясък. При необработените камъни фугите са по-големи от 10мм, като могат да достигнат до 30мм и повече в някои случаи. Освен това някои камъни са дебели по 2-3см и фугите са дълбоки. Обикновена фугираща смес ще спука при тези параметри, затова се използва пясък и цимент. Мраморно брашно, бял цимент и оксидна боя се използва в случи, когато търсим цветове. В повечето случаи се ползва сив цимент и обикновен пясък. Условието е пясъка да бъде промит от праха, който съдържа в себе си. За да се фугира такъв камък по стени (фасади да речем) в него се добавя и малко вар за по-добро сцепление. Вместо вар може да се добави циментово лепило, което върши същата работа. Лепилото разваля своите качества, но повишава качествата на циментовия разтвор. Позволява по-добро слепване и предпазва от напукване.
Камъните се почистват и измиват. Пясъка и цимента се разбъркват в съотношение 3:1. Консистенцията на сместа трябва да е пластична. Фугите се намокрят преди работа, но не се наводняват - пръскат се с пулверизатор. След разбъркване сместа не се чака да "втасва", а се започва работа веднага. Нанася се с мистрия или шпатула само по фугите на камъка. Давате и малко време да дръпне и започвате да оформяте, като бършете влажна гъба (ще ви трябват повечко гъби!). Работите на малки участъци, за да имате време за обработка. Започнете с 1 квадрат и увеличавайте постепенно, докато хванете технологията и времето, което ви трябва за да се справите с нанесения участък. Не работете на: Пряко слънчево греене; дъждовно време; силен вятър; студено време; В зависимост от температурата в момента, след 2-3-4 часа може да полеете камъка с вода. При 25 градуса са достатъчни 2 часа. Така предпазвате циментовия разтвор от бързо съхнене. Поливайте внимателно, а не агресивно. Ако е много горещ деня, полейте 3-4 пъти след фугирането, но не по-рано от 1 час от последната обработка на фугата.
При фугиране на тротоарни плочи фугирането се извършва с течен разтвор. Материала за фугирането трябва да бъде рядък, така че да се излива спокойно във фугите между плочите. Наливайте внимателно с точна ръка. След изчакване от 5-10 минути започвате да обработвате фугите с шаблон - дървена пръчка или някаква тръбичка. Минете с влажна гъба, за да загладите фугата. След още малко време (по преценка на място) измитате отстранения от фугите излишен материал. Ако има повече неизчистен материал по плочите, използвате телена четка за премахването му. На другия ден може да измиете плочника и с телена четка да премахнете последните остатъци, ако има такива. Камъка се лакира поне седмица след фугирането, ако е топло лято, но може и след месец... може и да не се лакира.
В заключение ще кажа, че вашата фуга трябва да бъде гладка и равномерна без изкопани участъци, без наслоявания, без драскотини и без дупки по нея. Изключение представляват умишлено произведените фуги с груба текстура. Ако фугирате камък и работите с бял цимент, използвайте мраморно брашно, не пясък! Не се добавя пясък към фугираща смес, не само защото в него има прах, глина и частици кал, които биха изменили цвета, но и защото ще влоши качествата на материала. Към готовите фугиращи смеси не се добавят никакви допълнителни материали, освен вода!
Желая приятен ремонт на всички!
.gif "a (84).gif")
.Фугиран сифон на пода и подови фуги широки 3мм.
Фугиран фаянс.
Фугиран под тип "Вдлъбната фуга".
Едноцветно фугиране при два и повече цвята плочки.
Фугиране с два и повече цвята.
Фугиран външен ръб от пилени плочки с декорация
Фугирани малки сегменти на детайл изработен по крива (цветарник).
Камък фугиран с бял цимент и мраморно брашно. Ширина на фугата 1см.
Фугирани стъпала от гнайс с пясък и цимент.
Детайл на фугиране на необработен камък - гнайс. Фугата е по-голяма от 1см. Камъка е лакиран.
Фугиран обработен камък на плътна фуга.
Към тема Полагане на плочки - подвеждане на баня
Автор: Стилиян Лукаров
Снимков материал: СХЛ ЕООД
.gif "a (81).gif")
едновременно с това е и идрорепелентен ... не пропуска вода ... 
.gif "sk (29).gif")
