Употребата на главни букви се обуславя от два основни принципа:
синтактичен – разграничава едно изречение от друго
морфологичен – собствените имена се пишат с голяма буква, също и псевдонимите (псевдонимите никога на се членуват)
![]() При спазването на синтактичния принцип – в началото на всяко ново изречение
и при абсолютно начало на текст и нов абзац се пише задължително главна буква. ![]() |
Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:
Главна буква се пише в началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие (или след тире).
Главна буква се пише в собствени имена:
Главна буква се пише в имена на лица, в презимена и в прякори.
Главна буква се пише в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.
Главна буква се пише в думите Изток, Запад, Север, Юг , когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.
Главна буква се пише в имена на небесни тела като астрономически понятия.
Главна буква се пише в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.
Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи (Правило 1.2.2 и Правило 1.2.5) се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание .
Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник .
Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа .
С главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.
Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.
Титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.
В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:
Главна буква се пише в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.
Главна буква се пише в относителни прилагателни на –ски (-шки), образувани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.
Главни букви се пишат при изразяване на уважение:
С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.