Малко трудно е да се обясни с две думи как се нанася венецианка,За да я разбереш е нужно да знаеш как е изготвена и какво представляа.
Айде сега изпадам в лирични отклонения и слагам кафето пред компютъра
Това е мазика с дълговековна история.Оригиналната рецепта е от много финна и пречистена гасена вар и мраморен прах,впрочем може да се каже мранорно брашно.Големината на мраморните частици е изключително малка което трудно ще го постигнеш в домашни условия,да не кажа невъзможно.Тук вече идва трудния въпрос-колко вар,колко мрамор...Значи говорим за оригиналната рецепта на няколко века.В по-модерните има добавки но какви са точно никой не знае или по-точно си ги знаят във фирмите производителки.А най-новите технологии използват вместо вар акрилни полимери като свързващо вещество.Никога не съм работил с акрилни и немога да дам мнение за тях.
По самата структура на венецианката можеш да се досетиш че е абсолютно еколкогично чиста и е дишаща.Варта не запечатва стените и влагата и минава безпроблемно без да я разрушава или променя.За това не се позволява да се използва незащитена в помещения където ще се мокри с вода.Ако се полага на такива места се защитава със специялна паста която много хора кръщават силиконова а тя всъщност пак по оригинална рецепта която спазват няколко фирми е смес от пчелен клей и марсилски сапун.Но обработи ли се с тази паста вече губиш дишащата й способност но може да се мие с вода и лек разтвор на сапун.Не да я залееш с кислол или белина
От къде се получава блясъка на тази мазилка ще попиташ.От мрамора в нея когато се минат всички ръце се полира на третата с маламашката.Това всъщност е процес при който с яко натискане и подравняване се вади излишното количество вар от мазилката и се уплътнява мрамора като много фин и сбит филм на повърхността.Точно той дава тази огледалност.
Сега малко за нанасянето.Пак има много мнения по въпроса и различни техники.Ще се спра на принципното нанасяне на Stucco Veneziano-можеш да я погледнеш в нета.
Като първо естествено е основата.Без знаение дали е стена или таван трябва да е суха,чиста и здрава.И все пак не да е бетон със стърчащи павета от него а да е заравнена с мазилка,1-2-3...5 ръце шпакловка

...колкото трябва.Все пак от това зависи качеството на нанасяне и най вече разхода,а тя хич не е ефтина че да си правиш експерименти да шпакловаш с нея и да изправяш стени.Венецианката е декоративно покритие все пак.
След като стените са гладки,равни,сухи и чисти може да се продължи нататък.Тук вече идва въпроса какво да се положи преди да се започне,в смисъл какъв грунд и дали въобще трябва.Всяка фирма производител на мазилката си има различни грундове за различните повърхноси-варова мазилка,циментова,гипсова.Минава се с този грунд и то не за нещо друго,не да се запечата стената а да се фиксират прашинките и да се уеднакви основата.
След като изсъхне се полага праймер-а.Бе чист неин си грунд ама айде да си изкълчим езика и да му кажем параймер.
Той си дава основата вече за нанасяне на самата мазилка.Не го бъркай с онзи първия който го сложихме за уеднаквяване на основата.Този си е само и единствено за мазилката.
След като праймера изсъхне и е готов се започва със същинското нанасяне.То е принципно на три ръце като в зависимост от майстора може да достигне четири,пет...много техники много майстори много чалъми.Но принципа е с три ръце.
Сега следва оцветяването на самата мазилка.Става с тонери за нея си.Можеш да си я поръчаш от магазина без цвят и сам да я оцветяваш или да използваш техните готови тониращи системи.Ако си начинаещ и те е страх да не объркаш цветовете нека те да ги направят.
Тук вече аз препоръчвам следното.Вземаш си бакичката с тонера който са ти направили в магазина и бягаш бързо от там да не вземат да я разбъркат те.Разбъркването с тонера е много важна стъпка.Ако го сложиш вътре и я пуснете на онея машини които "лашкат" латекс ще стане манджа с грозде.Значи разбъркваш по следния начин.Отваряш баката с мазилката и изливаш водата която евнтуално може да се е оцъклила отгоре.С бъркалка и бормашина или специална такава машина на бавни обороти започваш хомогенизиране на сместа.На БАВНИ ОБОРОТИ казах,чу ли ме.Колкото по-високи са толкова по рядка става.Когато се е уеднаквила като консистенция докато бъркаш започваш да сипваш тонера и какво?Ми става цветна естествено.Когато си мислиш че си готов и си получил еднакъв цвят на цялата консистенция,спираш и хубаво обираш това което е останало по стените на баката за да се смеси с основното количество.Гаранция ще е по-бяло от това в средата.Аз лично си приготвям втора идеално измита и посушена бака в която пресипвам цялото количество и тогава остъргвам стените.Но това до правя с много внимателно и не с метална мистрия или шпакла понеже може да се застърже част от кофата и парчета пластмаса да останат в мазилката което после е главоболие.Оставяш я да се почине един ден и след това пак я разбърваш...как...на малки обороти,нали?!Значи вече си имаме готова тонирана мазилка.
Първата ръка не е нужно да е оцветена.Може да се полага директно както си е...пак казвам зависи от ефектите който ще търсиш.
Разхода е около 350-400-500 гр/м2 като тук вече идва момента каква е стената.За това ти казвах че е хубаво да е равна и гладка преди да се "венециализира" ... а ,чшшш каква дума измислих а

венециализира
Нанася се с нормална маламашка.
А за маламашките...Задължително от неръждаема стомана.
Полага се в равен слой,без да се натиска много.Тя се размазва като масло.Няма нужда от сила.Подравнява се леко от тук от там...Абе да стане равна,хубава,лека като коприна.Правиш го това сутринта най-късно до обяд,отиваш да хапваш и не се връщаш до следващия ден,като след обяд се метлосваш по улиците и пиеш кафе с някоя кръшна мома и вечерта обясняваш на жена си че си много уморен понеже е много сложна тази работа...
Времето за изсъхване на първия слой е най-малко 12 часа но най-добре е 24.
На следващия ден започваш втората ръка.
Втората ръка е много важен момент.Май че ти го казвам за всеки един момент от нанасянето а?!Карай ...нека се шашкаш
Понеже вече имаш първата ръка и стената е хубава,равна,гладка... вече втората ръка върви по-леко с по-малко материял.Слагаш на маламашката мазилка и започваш пак по познатата схема да я гладиш.Няма да се притесняваш че някъде ще се получат по-бели петна.Браво,ашколсун...Така трябва.Разнасяш с леки зигзаго образни движения нагоре-надолу,наляво-надясно.Но задължително да не остават ръбове.
Сега...Пропуснах...има един принцип на държене на маламашката.При първата ръка я държиш по-затворена.По принцип някъде около 15 градуса спрямо стената.При втората ръка вече я отваряш малко някъде около 30градуса.При третата ръка вече се държи на около 45 но пък и там се използва и друга маламашка.
Минал си втора ръка,вече забелязваш блясъка на мазилката.Ей,да не се пуснеш да я натискаш и да я бараш че да лъсне.Това става с третата ръка.Разхода тук вече е по-малък,някъде около 200-250 грама на квадрат.И пак по познатата схема...бягаш,хапваш,улиците,сгодната мома и вечерта пак си много уморен!
Вече е време за чалъмите-третата ръка.Тя вече ти дава блясъка на стената и нейните шарки.Тук всеки майстор си има негова ръка,негов поглед и нищо неможе да го повтори.Това е уникалността на тази мазилка.Понякога дори самите майстори немогат да си повторят шарките
Тук вече можеш да пуснеш миксера на малко по-високи обороти за да стане сместа малко по-течлива.
Използва се малка малмашка със заоблени ръбове.Слага се съвсем малко материял.За един квадратен метър отиват 100-150 грама.С маламашката се нанася мазилка на малки участъци като се правят презастъпвания.Точно тези презастъпвания ти дават самата шарка.Може да вкараш и малко друг цвят но това е въпрос на виждане.Презастъпват се полетата на хикс,игрек,на Щ ако искаш това си е твое решение.След като си направил едно поле от презастъпвания след 10-15 секунди се полира.С какво?Ами с маламашката.Държи се под 45 градуса и се натиска силно и се влачи по материяла.Това е грубото полиране.Мазилката лъсва вече с огледалния си блясък.Веднага вземаш втора маламашка и по същия начин започваш да полираш но...НО...на всяко движение забърсваш ръба с кърпа за да махнеш излишния материял.Когато си готов с това поле продължаваш да нанасяш по познатия начин на малки пространства като винаги срещу това което си полирал.Пак натискаш силно често се прави с две ръце,вземаш втората маламашка за полирането...влачиш,чистиш,влачиш,чистиш...И така докато не минеш цялата стена.Не я късай на парчета че става
След това на следващата стена...и така.
После нали знаеш вече какво се прави...за хапването и момата.Да ама не.В зависимост от квадратурата може да се прибереш или много уморен или пребит като парцал така че си оправдан.
Сега...значи...тука много колеги може да ме заплюят,напсуват и дори виртуално да извършат полов акт със задните ми част,но най мразя да видя някой да шкури венецианска мазилка понеже е оставил ръбове или неможе да изкара блясъка.Това е оправдано ако се работи с некачествени материяли но не оправдава майстора ако е купена качествена стока.Ако всичко е ОК то блясъка си идва от самосебе си.Или пък на трета ръка да шкуриш ръбове...ми да те

в майстора в края на краищата.Или пък най ме е кефило изказване от сорта на :
-Абе ко ти пука,като сложим отгоре вакса и ще заспи...ще лъсне!
Разхода като сумираш всички ръце варира от 600-700грама до 800-900-1,1 кг.Ето как се отразява колко хубаво е подготвена стената преди това.Ако е само за коридорчето ти няма проблем за едно кило горница,но ако изпънеш 70-80 квадрата си идва цифра вече.
Клиенти запомнете.Купувайте качествени материяли,и това в комбинация с добър майстор ви гарантира хубава изработка.Не може да вземете най-долнопробната венецианска мазилка и да хванете бай шпакловчик да ви я направи и после да викате "бе убаво е бе,ко не му аресваш,виж ко е лъскаво".Лъскава е че пляска вакса и това е...
Надявам се да съм те насочил в общи линии за какво става дума.Но всичко тук при тази мазилка е импровизация.Не е като латекса или да намяташ хоросан по стените.Вече майсторлъка на венециянската мазилка си идва с времето.Като наакаш няколко стени и ще се научиш.Е,ако преди това някой не ти е счупил пръстчетата
