УТ

Изображение

УТ

Мнениеот special на 02 Фев 2012 16:40

Това го намерих в нета

№1 Понятие за ТУ.Принципи на терит.устройство.

Еволюцията на средата, която обитава човека е съставна част от неговото биологично и социално развитие. Това е границата и в същото време връзката между обществото и природата. Селищното устройство във всички негови аспекти оказва къде се съединяват двете същности на човека като биологично същество и като висше мислещо същество. При това човекът, като висше мислещо същество,живее и се прявява в някакъв тип обществена организация.
В хода на историческото развитие се осъществява обмен на вещества между човека и природата. Човекът извършва съзнателна и целенасочена трудова дейност и в рамките й се стига до два противоположни резултата. От една страна се формират потребителски стойности,а от друга се стига до изменение и ограничаване на естествената среда. Тя се заменя с изкуствена, която служи на нуждите на човека като обществено същество.В същото време той не загубва своята биологична същност. Всички процеси в обществото и в условията на живот, които то му създава са в зависимост от неговите биологични особености.
Териториално и селищното устройство е дейност на определени от законите на страната правни,икономически и социални субекти, чиято дейност цели създаване на благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Необходимостта от селищно устройство произтича от необходимостта за създаване на жизнена среда и благоустройство на населените места така, че те да създадат благоприятни условия за развитието на човека.
Населените места,като основа за съсредоточаване на обществената дейност, се формират в течение на историческото развитие на обществото. Влияние оказва политическото развитие на обществото и развитието на производствените сили. Населените места се създават преди държавата и на тяхна основа се създават държавните образувания. В началото като населени места се разглеждат селата и градовете. В последствие за населени места и селищни образувания се говори там, където има активна човешка дейност, в следствие на която се стига до изменение на естествената среда. Това е намерило отражение и в българското законодателство. За населени места и селищни образувания са признати вилни селища, курортни и промишлени комплекси,които имат различно фактическо и правно положение от селата и градовете.
Факторите, които влияят върху селищното устройство са няколко категории. Те са политически,икономически, географски, вид, стректера и характер на населението и разпределение на населението. Редица научни направления се занимават със селищното устройство. Това са икономика, демография,физика,химия и разбира се право. От гледна точка на правото значение имат на първо място правата на гражданите и техните организации. На второ място са правомощията на държавните органи,на трето-правото на собственост и на четвърто рамките, в които може да се извършва стопанска дейност. Особена роля имат случаите, при които установените зависимости на физиката, химията и биологията са превърнати в правни норми, за да придобият те задължителността за изпълнение и спазване, за да се отговори на биологичната и социална същност на човека.
Принципите,на които почива селищното устройство са няколко:
1.Принцип на демократизма
2.Принцип на комплексността
3.Принцип на социалната насоченост
4.Принцип на непротиворечие между държавните,общинските и личните интереси
5.Принцип на съчетаване на териториалните и отрасловите интереси
6.Принцип на балансираността
Връху селищното устройство влияят различни природогеографски фактори-релеф, горива, енергоносител, горски ресурси, територия. От гледна точка на релефа България се нарежда сред страните с най-благоприятни условия за селищно изграждане. При нея има сравнително равно положение на територията.Ниските земи са 31%,хълмистите-41%, а планинските-28%. Средната надморска височина е възможно най-благоприятна за строителни и благоустройствени мероприятия-470 м.Водните ресурси са неравномерно разпределени.

№2 нормативна основа на устройството на терит.Органи по УТ.

Нормативната основа е разностранна по вид и по характер. Тя зависи от обществените отношения,които подлежат на регулиране с нормативни ак-тове. Конститутцията урежда основните обществени отношения, върху които се изграждат основите на обществото.
Най-важния закон в областта на териториялното и селищното устрой-ство е ЗУТ. Той влезе в сила на 31.03.2001 год. На следващо място стои ЗКИР. С него се урежда организацията,финансирането и създаването на кадастъра и имотиня регистър. Друга категория закони, които имат значение за селищното устройство са ЗС, ЗДС, ЗОС, екологичното законодателство, законодателството, свързано с паметниците на културата. Значение има и законодателството, което се отнася до интелектуалната собственост - авторски, лицензионни права. Подзаконовите нормативни актове са няколко категории. Едни се отнасят непосредствено до строителството, други до паметниците на културата или до екологичните норми, правила за противопожарна охрана или санитарно-хигиенни норми. Част от устройствените планове, чието създаване и приемане е предвидено в ЗУТ също имат характера, правната сила и задължителността на нормативни актове.
Централните органи по устройството на територията са НС, МС, МРРБ и някои други ведомства. Местни органи са Общинския съвет,кметовете и областните управители.
НС, МС, Общинския съвет, кметовете и областните управители са органи с обща компетентност, в рамките на която влиза и решаването на въпроси, свързани с устройството на територията. МРРБ, Агенцията по кадастъра, Дирекцията за национален строителен надзор и специализираните звена притежават специална компетентност, която се отнася само до устройството на територията. Те са създадени са закрепени в закон само и единствено с цел да решават отделни въпроси на устройството на територията.
Министъра на регионалното развитие и благоустройството е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика и разработва целите и приоритетите на държавната стратегия в областта на благоустройството. Той назначава персоналния състав на редица звена в системата на Минисреството.
Областния управител утвърждава определени категории устройствени планове. Назначава органи по устройството на територията за съответната област. Подобна е ролята на кметовете и Общинските съвети.
С приемането на новия ЗУТ се повиши значително ролята на Главния архитект на общината.За него е предвиде особен ред на назначаване чрез ко-нкурс, а за по-големите общини са предвидени и по-сериозни изисквания. В рамките на областите и общините се създадоха помощни експертни структури.
Агенцията по кадастъра е самостоятелен орган на изпълнителната власт. Съобразно класификацията, предвидена в закона за администрацията, тя има ранга на изпълнителна агенция. Тя има и местни поделения, които се наричат Служби по кадастъра. Нейните функции са уредени в чл.12 от ЗКИР.
Една от основните дейности на министъра е осъществяването на конт-рол по устройството на територията. Този контрол той осъществява чрез Дирекцията за националния строителен контрол. Нейното правно положе-ние е уредено в чл.220-223 от ЗУТ.Тя е ЮЛ на бюджетна издръжка. Основна насока във функциите й е ограничаване на незаконното строителство. Състои се от централно управление и регионални дирекции.
Други органи, имащи отношение към стоителството са Министерство на културата, Държавната агенция по стандартизация и метрология, Министерство на здравеопазването и МВР.
Спецификата на обществените отношения допуска възможност недържавни структури (организации с идеална цел или стопански субекти) да осъществяват дейности от името на държавата. Това се счита за едни от начините за демократизация на управлението в областта на строителството и благоустройството.

№3 УТ.Понятие.видове територии.

Устройството на територията е система от мерки, актове и действия с фактически и правен характер, които имат за цел да създадат нормали условия за използване на земната повърхност за труд, отдих и възстановяване на населението.
Териториите в страната се разделят в групи по различни критерии. Чрез това грухиране държавата определя които части от нейната територия за какви цели могат да се използват,независимо он тяхното физико-географско положение. До сега по ЗТСУ съществуваше едно основно деление. То беше в зависимост от предназначението на територията. Отнася се за селищни и извънселищни територии.ЗСТУ и свързаните с него подзаконови актове го дефинират като технико-устройствено планиране. Новият ЗУТ възприема друга философия. Той се стреми да премахне обособяването на селищни и извънселищни територии и да създаде единен режим, който зависи само от особеностите на съответната територия и от нейното предназначение, според приетите планове.
Няколко са особеностите на юридическата характеристика на устройството на територията. На първо място всички дейности по устройство на територията подлежат на юридическо нормиране. В мотивите на МС за приемане на ЗУТ е записано, че в този закон са интегрирани и взаимосвързани правни норми и правоотношения от административен, данъчен, финансов, стопански, облигационен и вещен характер. В ЗУТ са възприети правила, които в някои случаи излизат извън принципите на класическото административно право. С чл.7 от ЗУТ се определят териториалните и поземлените имоти според основното им предназначение. То се определя конкретно чрез устройствени схеми и устройствени планове.
Поземлените имоти са части от територията и тяхното използване за-виси първо от характера на територията и второ от предвижданията и перспективите на съответните планове. Основна категория са т.нар.урбанизирани територии. Те се използват за задоволяване на непосредствените нужди на хората, свързани с труд, отдих и възстановяване. Втората категория са земеделските територии. В тях са обхванати обработваемите земи и част от необработваемите. Третата категория включва особена категория необработваеми територии - т.нар. горски територии. Следващата категория са защитените територии. Една тертория придобива характеристика на защитена територия във връзка с нейните специфични, природни, исторически, климатични или културни особености. Последната категория са т.нар.нарушени територии. Това са тези,които под влияние на природната или човешката дейност са подложени на особени влияния и за тях законодателят установява специален режим.З аконодателят допуска промяна в предназначението на територията. Затова е нужно да се извършат определени действия. На първо място е важно дали се предвижда за съответната територия или поземлен имот мероприятието застрояване. Това значи, че по този закон само застрояването може да е причина за промяна в предназначението на територията. Друго важно условие е да има действащ подробен устройствен план. Това значи, че подробния устройствен план е създаден, обсъден по надлежен ред, приет от съответните компетентни органи и са изтекли сроковете за обжалване или пък не е бил обжалван. За териториите или части от тях, които са публична държавна или общинска собственост, не се допуска промяна в предназначението. Изключение от това правило може да се направи на първо място ако има разрешение от областния управител за държавната публична собственост или от Общинския съвет за публичната общинска собственост. Обектите, които се изграждат при промяна на предназначението също стават публична държавна или общинска собственост. На практика съществуват ще много територии, за които няма съставени устройствени планове. За тези територии законодателят е приел,че тяхното предназначение се определя от начина на фактическото им използване.
Устройството на територията и конкретното предназначение на всяка част от тези територии зависи от предвижданията, които са нормативно уста-новени с устройствени схеми и устройствени планове. В рамките на различните територии са обособени поземлени имоти. На мястото на “парцел”-а се говори за “поземлени имот”. ЗУТ дава легално определение на това понятие. Това е част от територията, което е определено с граници, съобразно правото на собственост и може да се използва в съответствие с нормите, съдържащи се в плановете. Съдържанието на това определение произтича от желанието на законодателя да постави знак на равенство между вещноправните способи за регулиране и административноправните.
Самите поземлени имоти могат да се групират. Това става в териториални и устройствени зони, които се определят в съответствие с общите и подробните градоустройствени планове. Застрояване се допуска само след като е утвърден и влязъл в сила подробен устройствен план. Ако е необходимо, трябва да се извършат правни и фактически действия за промяната на територията. Законодателят е дал легално определение на застрояването като правно нормирана дейност на различни правни субекти. Според ал.1 на чл.12 застрояването е разполагане и изграждане на сгради,постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти. Застрояването в особените територии се разрешава по усложнена процедура. Тя може да е залегнала в подробен устройствен план или в някой специален закон.


№4.Ккадастрални планове.понятие и историческо развитие.

Земята е основно национално богатство и в същото време е средство за производство. Поради през определени периоди на историческото развитие за нея се полагат особени грижи за обработване, опазване и използване. Извършването на тези дейности налага събиране, анализиране и обобщаване на данни. Те се отнасят до вида, качеството, доходността и собствеността върху земята. От дълбока древност до днес това става чрез кадастъра. Чрез него се създават условия за рационална експлоатация на земята като редство за производство,като условия на труда и като предмет на труда. В кадастъра намира място и информация за въздействието на човека върху земята. В кадастъра, като единна информационна система, се съдържа информация по три групи въпроси: юридически, икономически и технически и геодезически.
Историческите данни показват, че кадастъра води началото си от най-древните и най-силно развити държави (Асирия,Вавилон и Египет). В Египет кадастъра е създаден,за да се възстановяват и разграничават поземлените имоти при разлива на р.Нил извън коритото й. След като реката отново се прибира в коритото си остават територии, чиито граници са заличени. Това налага създаването на система от карти и писмена документация за границите на имотите. Крачка напред в развитието на кадастъра е този, създаден по времето на Древния Рим. Тук вече се съдържат данни за местоположението, собствеността и качеството на земята. През Средните векове не съществува кадастър. В по-ново време първия кадастър е Австрийсткият селски кадастър, който става образец за създаването на кадастрални планове в цяла Европа.
Първият български нормативен акт, в който се съдържат и правила по кадастъра е приет през 1881 год. По време на турското робство кадастрални измервания и кадастрални планове са правени за отделни земи около Русе. Това е част от реформата на Мидхад паша по време на третата българска държава са приети няколко закона за кадастъра. През 1880 год. е приет Закон за кадастъра и земите на Източна Румелия. През 1908 год. е приет Закон за кадастъра и земите на Царство България. В този закон се съдържат и правила относно информацията за собствеността и за данъците върху недвижимите имоти. Той действа до 1941 год.,когато е приет Закон за кадастъра и комаса-цията на земите. През 1979 год.е приет Закон за единния кадастър на НРБ и през март 2000год. влиза в сила ЗКИР.
В кадастъра се съдържат данни на първо място за характера и предназ-начението на територията и на второ място за надморската височина и различните геофизични характеристики,за земните недра и дори за особеностите на въздушното пространство. Информацията в кадастрите се събира и съдържа на няколко типа носители: 1.графични материали и карти;2.книжа и документация и 3.цефрови означения, в които по математически метод е отразена съществуващата информация.

№5 Кадастър.Кадастрални карти и кадастрални планове.

Нормативната основа на кадастъра се съдържа в ЗКИР, ЗУТ, Устройственият правилник на Агенцията по кадастъра. Органи по кадастъра са МС, Агенцията по кадастъра (тя е ЮЛ със седалище гр.София), служби по кадастъра в областните градове и служители по кадастъра.
Информацията на кадастъра е систематизирана в три информационни масива. Първият е Единен класификатор на административно-териториалните единици, вторият е Единен държавен регистър на стопанските субекти и на трето място е системата ЕСГРАОН. Освен това информация,която може да подпомогне кадастъра, се съдържа в регистите за държавната собстевност.
Правомощията на отделните органи по кадастъра се установяват в чл.12 за Агенцията,чл.13 за Службите по кадастъра и чл.14 за служителите по кадастъра. Поради специфичните особености на тази дейност и нейното голямо обществено значение законодателят установява правила по придобиването на правоспособност за действията по кадастъра. Предвидена е процедура, която завършва с вписване. То се извършва от изпълнителния директор на Агенцията. Отказът може да се оспори пред Министъра на регионалното раз-витие и благоустройството. Ако той отхвърли жалбата, то неговата заповед може да се оспори пред ВАС. Тук е налице отклонение то принципа,заложен в ЗАП. В този случай, за да се стигне до оспорване пред съд задължително трябва да се премине през процедура по оспорване по административен ред. Правоспособността възниква от момента на вписване в регистъра.
Законът допуска дейности по кадастъра да се извършват от недържавни правни субекти. До сега, при действието на стария закон, това извършваше само системата от държавни органи. Ново е и принципното положение, че собствениците на недвижими имоти по своя инициатива могат да възлагат изработване на скици на поземлените имоти или даже геофизични изследвания на лица, които имат правоспособност по кадастъра.
Обект на събиране на информация по кадастъра могат да бъдат позем-лени имоти, сгради в различна степен на готовност или отделни самостоятелни обекти в една сграда. ЗКИР определя поземлените имоти като части от територията на страната. Те не могат да се покриват един с друг. С кадастъра се дават очертания и на различни видове граници: 1.държавната граница; 2.граници на административно-териториалните единици; 3.землищни граници; 4.граници на територии с еднакво предназначение; 5.граници на поземлени имоти.
Създаването на кадастрални карти и кадастрални регистри е административно производство, в което участват 4 категории правни субекти: 1.държа-вни органи; 2.лица с правоспособност по кадастъра; 3.собственици на имоти и 4.носители на ограничени вещни права. След извършването на необходи-мите дейстивя се стига до одобряване с акт на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. След това се уведомяват съответните органи на Ми-нистерство на правосъдието. Това става по реда,предвиден в чл.46 е следва-щите от ЗКИР.
Съществува задължение за поддържане на кадастъра.

№6 Територия на поземлен имот.

Основните дейности в областта на строителството и благоустрояването са три: 1.Планиране в различни нива; 2.Инвестиционен процес и 3.Строителство. Те се извършват въз основа на съответни видове планове. За всяка една територия се създава определен устройствен статут.
Урегулирането и застрояването на територии и поземлени имоти става въз основа на подробни устройствени планове. Те са две големи групи: 1.За улици и квартали и 2.Поземлени имоти за застрояване и за задоволяване на други нужди без застрояване. Улиците и кварталите се урегулират с различни регулационни линии. Чл.17 от ЗУТ определя кои имоти подлежат на урегулиране. На първо място това са поземлените имоти, предназначени за строителство. На второ място са имотите, чиито размери не отговарят на изискванията и подлежат на упълномеряване. И на трето място това са съседни неурегулирани поземлени имоти, които при възникване на съсобственост могат да служат за строителство. Законодателят в чл.17,ал.3 урежда процедурата, в следствие на която имотите стават годни за строителство. Тази процедура започва със заявление до общината. Към него се представя предварителен договор, с който се прехвърля правото на собственост. В него трябва да са уредени идеалните части там, където е налице съсобственост. Изпраща се копие до Агенцията по кадастъра.
Урегулираните имоти трябва задължително да имат лице към улица и по изключение към парк или алея. Уличните регулационни линии определят границите с прилежащата улица. Така се образува лицето на имота. Това е тази част от имота, която граници с улицата. Съществуват и вътрешни регулационни линии. Те определят границите между съседните имоти. Не съществува изрично нормативно правило поземлените имоти да имат точна геометрична форма. От правилата, съдържащи се в закона обаче следва, че имотите не биха могли да имат триъгълна форма. Нормата ва закона, която изисква правилни очертания на имотите, е повелителна.
Урегулираните поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране. Това значи, че то е еднократен и окончателен акт. С промени в подробния план може да има изменения в улиците и кварталите, но те не могат да засегнат конкретните поземлени имоти.
Законът определя видовете и параметрите на застрояването. То може да бъде основно и допълващо, свободно или свързано, комплексно или съчетано. В чл.31 са предвидени правилата за основно застрояване. Установени са отстоянията, границите на имота и разстоянието между сградите в различните имоти. Чл.36 установява правилата за допустимите отклонения. Те могат да бъдат по отношение на разстояния между сгради на съседни урегулирани имоти, а също така и по отношение на застрояване от двете страни на улиците. Отклоненията са допустими, когато това е наложително за запазване на стари, масивни сгради, за надстрояване и пристрояване на вече същестувващи сгради. Заварени сгради по смисъла на този закон са само законно построените сгради. Това са законно построените или узаконените в последствие сгради. Правилата не се отнасят до сградите, за които е установен т.нар.режим на търпимост.

В.7 Застрояване на териториите и поземлените имоти. видове застрояване. Параметри на застрояване. Отклонения

1.Производството започва по заповед на изпълнителния директор на Агенцията. Заповедта представлява административен акт с определени реквизити – граници на района, правоспособно лице, което ще извърши дейностите по изработване, график за извършване на дейностите, срокове, границите на поземлените имоти. Заповедта подлежи на обнародване в Държавен вестник и в няколко ежедневника.
Преди измененията от 2004 г. производство можеше да започва само служебно. След измененията с появата на чл. 35 А от ЗКИР се допусна възможността за създаване на кадастрални карти и регистри по искане на собственика или инвеститора за отделен имот или от имоти. По смисъла на чл. 35 А „инвеститор” е човек, който може да строи в някакъв поземлен имот, а ЗУТ говори за „възложител”, което е проява на терминологично несъответствие между двата закона. Възможността за започване на производството от собственика или инвеститора представлява практическо приложение на идеята за публично-частно партньорство. Изработването на кадастър в този случай е за сметка на възложителя. Това участие на собственици и възложители не променя характера на производството. То продължава да бъде административно и е израз на властническа изпълнителна дейност на държавата. Предвидената процедура за започване на производството по искане на заинтересувани лица, а не служебно, не означава, че сме изправени пред съгласуване на воли.
2. При развитието на това производство възникват задължения за държавните органи и за собствениците. Областните управители и кметовете на общини са длъжни да осигурят означаването на държавните и общинските имоти и да представят данни за тях в Агенцията. Подобни задължения съществуват и за органите на НАП. Собствениците и носителите на вещни права имат задължение да осигурят свободен достъп до имота за извършване на дейностите по кадастъра. друго задължение за собствениците е да предоставят актовете за собственост на лицата от службата по кадастъра. С допълненията от 2004 г. в закона е предвидена процедура при изгубване или унищожаване на трайните знаци. За собствениците възниква задължение да уведомят службата по кадастъра и на второ място да регламентираните трайни знаци. При непосредствена работа в поземлените имоти на служителите се разрешава да влизат и да преминават през имотите и да поставят геодезни знаци в имотите и да върху съществуващите сгради. Законът предвижда правила за обозначаване и определяне на различните видове граници – на държавата, на административнотериториалните единици, на съставните административнотериториални единици, на землищата и на отделните поземлени имоти.
Приетите кадастрални карти и регистри се обявяват на заинтересуваните лица. В 30 дневен срок могат да се подават писмени възражения пред органите на Агенцията. Възраженията поставят начало на спорно производство пред административен орган – това е комисия с определен състав. Тя трябва да се произнесе в 30 дневен срок. Ако тя удовлетвори направените възражения, промените се извършват от съответните длъжностни лица. Окончателно приетите кадастри се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията. Тази заповед подлежи на оспорване по реда на АПК в 30 дневен срок след нейното обнародване в Държавен вестник. Обжалването става пред административния съд по местонахождение на имота.
Законът предвижда задължение за поддържане на актуалното състояние на кадастрите. Това задължение е за службите държавна собственост, общинска собственост и ведомствата, които поддържат кадастрите.
Поправяне на грешки и непълноти в кадастъра.
Изработването и поддържането на кадастъра в актуално състояние е човешка дейност и тя често се съпътства от допускане на грешки и непълноти. Законът предвижда, че е необходимо изменение, когато в одобрен кадастър са допуснати такива грешки и непълноти. Съществуват две процедури за отстраняването им в кадастъра. Първата процедура е административна, другата е съдебна.
1. Когато няма спор между заинтересуваните собственици, се прилага административната процедура. Засегнатите подават молба до службата по кадастъра, непълнотите се установяват от служителя на самото място с акт, който се подписва от съставителите, заявителя и засегнатите собственици. Този акт, подписан от тези три групи лица, има значението на съгласие за промени в кадастъра. Според едно от становищата това е договор между заинтересувани собственици за промяна в кадастъра. Според другото становище това е удостоверителен административен акт, с който се изразява становище по съществуващо фактическо положение. Освен това е възможно по този начин да се иска не само поправка на кадастъра, но и попълване на непълноти. Практически става дума за случай, когато не е отразена една от две гранични линии, или два имота са нанесени като един, или има погрешно нанасяне на гранична линия.
Съществува и друга процедура, при която се изготвя само акт, без той да се подписва от заинтересуваните лица.В този случай, с този акт, подписан само от длъжностното лице, се извършват необходимите промени. Ако има несъгласни, тои те могат да оспорват по съдебен ред.
2. Втората процедура за отстраняване на грешки и непълноти в кадастъра е съдебната. Нормативната уредба се намира в чл. 53 ЗКИР. Процедурата започва по молба на заинтересувания. В закона неправилно се говори за спор за материално право. Става въпрос за спор за собственост или спор за вещни права. Съдебната процедура е само предпоставка за административна процедура по реалното изменение в кадастъра. Този иск означава, че има спор за собственост. При него се установяват грешки и непълноти, които накърняват или биха накърнили правото на собственост. Това е специална възможност, която се отнася само до грешки и непълноти в кадастъра.
Това е доразвиване на особено приложение на чл. 108 ЗС. За този иск е необходима специална предпоставка – влязъл в сила кадастър. Оттук идва и правният интерес за воденето на това дело. Това означава, че правен интерес се появява след като е влязъл в сила кадастъра. Искът по чл. 108 ЗС е иск за защита на правото на собственост. Той се предявява, когато собственикът счита, че е накърнено правото му на собственост. Този иск е осъдителен по своя характер. Искът по чл. 53 ЗКИР има за своя основа специално основание – влязъл в сила кадастър. Този иск е установителен по своя характер. Това означава, че с него само се установява едно положение. Вместо него е възможно приложението на чл. 108 ЗС, но производството е по-трудно. Лицето, което може да започне произ-водството, е това, което счита, че има грешки и непълноти и счита, че вследствие на тези грешки и непълноти е нарушено негово вещно право. Ответници са тези собственици, които имат интереси, произтичащи от кадастъра. Имотите може да са близки, но е задължително да са съседни. Тези порове имат различно фактическо основание. Може да става дума за спор за собственост или спор за граници, или и за двете. Възможно е част от един имот да е включена в друг имот. Грешките и непълнотите могат да бъдат два вида – правни и фактически. Моментът на допускането на грешката е денят, в който е обнародвана заповедта за одобрение на плана.

№8 Устройствено планиране на територията.Устройствени схеми.Устройствени планове.

По ЗТСУ съществуваше усложнена система за планиране. Тя обхващаше няколко вида планове от различна степен. Сега тази система е отпаднала. Повечето категории планове нямат аналози в новия ЗУТ. По сега действащото законодателство устройственото планиране се осъществява чрез устройствени схеми и устройствени планове.
Устройствените схеми се разработват в териториален и тематичен обхват. Те са уредени в чл.99 от ЗУТ. Правят се устройствени схеми за цялата страна, за територията на една или две или повече области и за група съседни общини. В тематичен план устройствените схеми се разделят на комплексни и специализирани. Комплексните устройствени схеми обхващат взаимната обвързаност на различните елементи от територията. Специализираните устройствени схеми решават отделни устройствени проблеми. В тях се съдържат информация и предвиждания за териториалното разположение на обекти с важно стопанско значение. Това са обекти от национално, регионално или областно значение. Националната устройствена схема съдържа в себе си при-нципите на планиране, целите и задачите на устройството на територията и общото социално-икономическо развитие. Районните устройствени схеми определят основните параметри в развитието на цялата икономика. В тях се съдържат данни и предвиждания за общата структура на територията и за развитието на системата от населени места.З аконодателят е предвидил, че устройствените схеми от различна степен нямат самостоятелно и непосредствено инвестиционно значение. Това означава, че от тях не произтичат конкретни права и задължения за конкретни правни субекти. На тяхната основа не могат да се започват отчуждителни и обезщетителни процедури. Те не са основа за уреждане на отношенията между участниците в строителството.
Устройствените планове са уредени в Глава VІ на ЗУТ.Те са два вида: общи и подробни.




№9 Общи устройствени планове.

Общите устройствени планове определят преобладаващото предназ-начение и начина за устройство на отделни структурни части на териториите, обхванати от съответния план. Те представляват основа за цялостното устройство на територията.
Приложение към общия устройствен план е допълнението, в което се съдържат правилата и нормативите по устройството на територията. Това допълнение се одобрява заедно с плана, неразделна част от него е и има същата юридическа сила.
Тази категория планове също няма пряко инвестиционно предназначение. От тях не възникват права и задължения за конкретни правни субекти.
Общ устройствен план се създава за община, за част от община или за населени места и отделни селищни образувания с национално значение.
ЗУТ е предвидил процедура по създаването,обявяването и одобрява-нето на общите устройствени планове. Изработването им минава през няколко етапа. Общинския съвет приема решение за започване на такава процедура. С нея се възлага задължение за кмета да изпълни това решение. Той възлага изработването на проект за общ устройствен план. Съгласно чл.121 от ЗУТ общите устройствени планове подлежат на обществено обсъждане. То се провежда преди документацията да се внесе в експертните съвети по устрой-ството на територията. За градовете с население над 30 000 души е необходимо утвърждаване от Националния експертен съвет.Общия устройствен план се внася от кмета в Общинския съвет и той го приема с решение. То се обнародва в “Държавен вестник”. Според ЗУТ решението не подлежи на обжалване. Тази възможност съзнателно не е допусната, за да не се създават пречки и за да не се спират дейности,които са от значение за цялата община. Законодателят изхожда от идеята, че с този плане не се засягат или не се създават права и интереси за отделни субекти. Това е изключение от общата тенден-ция,която е възприета в българското административно право и е насочена към разширяване на възможностите за съдебно оспорване, включително и на нормативни актове.
Общия устройствен план на София се приема по специална процедура, предвидена в закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София. За по-малките населени места не съществува задължение за приемане на общ устройствен план.

В.10.Подробни устройствени планове (ПУП) – понятие, нормативна основа, видове, предназначение.

1. Понятие. ПУП са следващият етап на планирането на териториалните и на конкретните поземлени имоти. Тяхна задача е да конкретизират и доразвият разрешенията и предвижданията, които се съдържат в общите устройствени планове. Те имат непосредствено инвестиционно значение и могат да засегнат правата и задълженията на конкретни лица. Поради това в чл. 168 ал. 1, изр. 2 ЗУТ е определено, че предвижданията, които се съдържат в тях са задължителни за инвестиционното проектиране. Единствено в тях могат да се съдържат предвиждания за извършване на конкретни строителни дейности. Недопустимо е извършване на строителство без да има влязъл в сила ПУП. С тях се определят и допълнителните мероприятия по изграждане и преустройство на населените места.
1.1 Териториалният обхват на ПУП е по-ограничен в сравнение с общите устройствени планове и предвижданията в тях са по-конкретни. Те се създават за населените места или за части от тях. Новост в ЗУТ е предвидената в чл. 110 ал. 2 възможност ПУП да се създават съобразно конкретна необходимост при устройството на определена територия.
1.2 Нормативната основа на ПУП се съдържа в чл. 103 и чл. 108 и сл. ЗУТ. Освен това конкретни правила по съдържанието и процедурите за изработване се съдържат в Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.
1.3 Плановете се изработват на два носителя – графичен и текстови.
2. Видове. Според съдържанието и според приложението съществуват няколко вида ПУП.
2.1 Според територията съгласно чл. 109 ЗУТ има ПУП на населените места заедно с техните землища и прилежащите територии; ПУП на части от населените места и селищни образувания и отделни квартали в тях; ПУП на землища и части от землища.
2.2 Според съдържанието и обектите, до които се отнасят, существуват планове за вертиално планиране, водоснабдяване, канализация, електрификация, паркоустройство и др. (чл. 108 ал. 2 ЗУТ). Особено е положението на плановете за вертикално планиране (чл. 108 ал. 2, 3 ЗУТ). Тези планове дават представа за предвижданията във вертикално отношение. В тях се определят и подходящите наклони на улиците. В тях се съдържат предвиждания за проекциите на реки, дерета и водни площи. С тях се определят зоните, които имат равен, хълмист и стръмен терен, което предопределя и техния различен начин на застрояване.
2.3 В чл. 110 ЗУТ се съдържа основната класификация на ПУП съобразно използването на поземлените имоти и възможностите за строителство:
а) План за регулация и застрояване. Тук се съдържат предвиждания за регулацията на улици и поземлени имоти и за режима на застрояване.
б) План за регулация. Тук се предвиждат регулация на улици и конкретни поземлени имоти без режим на застрояване. Разновидност на този план е планът за улична регулация.
в) План за застрояване. г) Работен устройствен план.
д) Парцеланни планове за техническата инфраструктура. В чл. 111 ЗУТ е предвидено съществуването на специлизиран ПУП и виза за проектиране, която е уредена в чл. 140 ЗУТ.
Планът за регулиране и застрояване определя структурата на територията, устройствените зони и териториите с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот.
(чл. 112). Това е най-пълната и нй-тежката форма на ПУП. Този и следващите планове се изработват за населените места, където е допустимо свободното и ниското застрояване. Такива планове се изработват тогава, когато е необходимо да се направи т.нар. първа регулация. Това са случаите по чл. 15 и чл. 16 ЗУТ. Възможно е да се променя площта и размерът на имотите при тяхното регулиране с цел строителство или други благоустройствени мероприятия.
Работният устройствен план се създава за един или няколко поземлени имоти. С него се прецизират действията по застрояването, които са предвидени в урегулираните поземлени имоти (УПИ). Тук се съдържат разположението и очертанията на сградите, разстоянията между тях, имотните граници и максималните височини. Тук също могат да се правят изменения в границите на поземлените имоти по реда на чл. 17 ЗУТ (чрез заявление до кмета на общината и предварително договарян между съседите). Особеност тук е връзката с чл. 36 ЗУТ – става дума за запазването на заварени годни сгради, в това число и културни и исторически обекти, независимо от отклоненията от правилата за отстояние между сградите и границите на поземлените имоти.
С измененията на ЗУТ от 2003 г. са предвидени т.нар. парцеланни планове. Те са необходими за изграждането на обекти от техническата инфраструктура. Визата за проектиране се издава от главния архитект на общината. Това е част или, както казваз законът, извадка от ПУП. Обикновено се издава за един-два имота и съдържа линиите на застрояване, плътност и интензивност на застрояването. Тя се прави задължително за имоти, в които има обекти паметници на културата.


№ 11.приемане, одобряване и изменение на подробни устройствени планове.

ЗУТ предвижда ,че се изработва такъв ПУП, какъвто е необходим за съответните условия. С цел облекчявяне на процедурата и прилагането на принципа за бързина в производството законодателят предвижда, че се изработва и прилага само един от плановете,които са предвидени в чл.101,ал.1. Следователно законодателят установява възможно най-високата степен на съвместимост и взаимозаменяе-мост.
С плановете, предвидени в чл.110,ал.1,т.1 и 2 могат да се правят предвиждания и да се урегулират отделни поземлени имоти в неурегулирани територии. Това изключение от принципа, че се планира местност, квартал или по-голяма част от територията е предвидено от законодателя, за да не се забавя изкуствено гражданския оборот. В този случай не може да се излиза извън основните параметри, предвидени за съответното населено място от плановете от по-горна степен.
ЗУТ установява структурата и съдържанието на отделните видове ПУП. Най-голямо значение от практическа гледна точка има работния устройствен план. Съдържанието му се определя по императивен начин в чл.112. Всеки един работен устройствен план трябва да съдържа информация за тази част от територията, за която се съставя и е в съответствие с другите планове. Той се съставя за един отделен поземлен имот или за група такива имоти. Информацията, данните и показателите не могат да противоречат на ПУП. Работният устройствен план, като конкре-тизация на подробния, не може да съдържа отклонения, които са свързани с характера и начина на застрояване. Недопустимо е съставянето на работен устройствен план без да е налице действащ и подлежащ на прилагане ПУП. Възможни са от-клонения в работния устройствен план по отношение на предхождащия го ПУП само ако са налице изброените условия в чл.17. Тези отклонения не могат да бъдат съществени. Те могат да са само в рамките на общите предвиждания на плановете от по-висока степен.
Законодателят е установил процедура по изработването и одобряването на ПУП. Базата за изработването на ПУП е кадастрална карта, която е съставена и одобрена по реда на ЗКИР. Изработването и одобряването минава през няколко етапа. На първо място е изработването на задание и на основа, която се нарича опорен план(чл.125). За да се стигне до крайния резултат се създават два проекта - предварителен и окончателен.
Решението за одобряване на предварителния план за територии над 3 квар-тала се съобщава в Общината чрез обявление и публикация в местния печат. Окончателния изработен проект се съобщава на заинтересованите чрез обявление в неофициалния раздел на Държавен вестник. Ако територията е под 3 квартала, се уведомяват лично заинтересованите. За да се гарантира правото на защита на ин-тересите на гражданите ЗУТ предвижда възможност за излагане на възражения по проекта за ПУП. Тази възможност има още една цел - да се създадат предпоставки за ограничаване още в този ранен етап на незаконното строителство.
Освен възможността за възражения законодателят е създал процедура за съгласуване със заинтересовани държавни органи и ЮЛ. Съгласуването в различни случаи може да бъде и възможност и задължение. Съгласува се със 1.заинтересова-ните специализирани административни органи; 2.със съответните контролни органи и 3.с експлоатационните дружества (дружества,които са длъжни да осигурят инфраструктурата на съответната територия).
Обобщената информация след съгласуванията и възраженията, заедно с проекта се изпраща на Общинския експертен съвет, който се произнася по цялата преписка. При градовете с население над 100 000 души,поради високия обществен интерес и значимост за устройството на територията на цялата държава, плановете подлежат на разглеждане и приемане от Националния експертен съвет. От текста на ЗУТ не става категорично ясно дали решенията на този орган подлежат на оспорване или не.Тази неяснота идва от редакцията на чл.128,ал.8 и чл.19.
ПУП се приема с решение на Общинския съвет по доклад на кмета, ако е за територия по-голяма от 3 квартала. Ако се изработва план за територия до 3 квартала, то тогава приемането става със заповед на кмета,срокът е до 1 месец от произнасянето на експертния съвет. Заповедта на кмета се съобщава на заинтересованите лица по реда на ГПК.
В чл.131 законодателят е установил кой може да има качеството “заинтересован” по смисъла на този закон. Това са собствениците и носителите на вещни права не изобщо, а според данните от имотния регистър. Техните имоти са пряко и непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП. Непосредствено засегнати са тези имоти, които са предмет на самия план, съседните имоти и имотите през улицата.
Решенията и заповедите на съответните органи влизат в сила 1.от датата на одобряване, ако не подлежат на обжалване и 2.след изтичане на срока за обжалван, ако не са били обжалвани. За редица решения е предвидена окончателност. Влизането в сила в този случай е в момента на постановяване на решението.
С цел ускоряване на процедурата и ускоряване на гражданския оборот се допуска проектиране и строителство въз основа на т.нар. план-извадка. Това е извадка от окончателния проект за ПУП. По този начин се ускорява процедурата за фактическо започване на строителство.
Условията за изменение на ПУП са установени в чл.134. Новото е извеждането на преден план на отношенията между собствениците и съсобствениците, наличието на предварителен договор за уреждане на техните взаимоотношения. Независимо от водещата роля на собствеността тук, в предварителния договор не могат да се установяват съгласия или текстове, които противоречат първо на закона и второ на плановете от по-висока степен. ЗУТ установява нова забрана в сравнение със ЗТСУ. Тя се състои в това, че ПУП, приет на национално ниво от Националния експертен съвет, не могат да се изменят за период от 5 години. Изменението става при спазване на съответна процедура. Първо се подава писмено заявление до кмета с приложения, които доказват необходимостта от изменението. Кметът допуска с писмено предписание изработването на проект. Главният архитект на Общината се произнася по законосъобразността на писменото заявление. Накрая следва писмено предписание на кмета, което е юридически акт, който открива възможността за фактически действия.



№ 12 .Разрешаване на строителство.

След приемането, утвърждаването и влизането в сила на подробните и работните устройствени планове започват фактически и юридически действия по разрешаване и извършване на строителство. Правилата в ЗУТ са установени и при прилагане следва да се тълкуват с оглед идеята, че държавата не е единственият и даже не е преобладаващият инвеститор. Всички действия по финансиране на проекти трябва да се извършват при спазване на правилата на строителните, санитарните и противопожарните норми.
Първият етап на строителството е проучване и проектиране. Следва одобряване на проектите и проучванията. ЗУТ прави разлика между държавата като инвеститор и частните правни субекти. Следва разрешение за строеж и фактическо започване на строителството. Част от документите по строителството и проектирането на тои етап представляват механизъм за възлагане и строеж по Закона за обществените поръчки. По смисъла на този закон инвеститор е лицето, което е собственик на имота или има право да строи в чужд имот. С новия закон му е отредена октивна роля,която се изразява в подготовдката и представянето за одобрение на инвестиционния проект и права и задължения във всички фази на строителството.
Проектирането се извършва на три етапа:идеен проект, технически проект и работен проект. Визата, като основание за строителство, трява да съдържа определени реквизити. В противен случай извършваното строителство може да бъде оценено като незоконно.
За различните типове строителство от гледна точка на височината, от гледна точка на размера на застроената площ, са предвидени различни процедури за одобрение. Целта е за строителство на по-малки сгради,на временни постройки или такива с по-ниска стойност да се създаде облекчена процедура.
След разрешаване на инвестиционните проекти следва разрешение за строеж. То се издава на собственика или на лицето, на което е учредено право на строеж. При незаконни строежи може да се даде разрешение за строеж ако този, който го иска не е собственик на незаконен или неузаконен строеж.
Разрешението се съобщава по реда на ГПК. Отказът може да е само по законосъобразност. Обжалването на отказа става пред началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол. Разрешението се дава за целия строеж. Изключение се допуска за такива особени части, които могат да се изпълняват самостоятелно. Отмяна на вече дадено разрешение за строеж се допуска само по законосъобразност.

№ 13 процес на строителство.Взаимоотношения в строит. процес.

След инвестиционните проекти и след разрешението за строеж може да зарочне законосъобразно строителство.то преминава през различни фази и трябва да постигне определена цел, а тя е построяването на нова сграда, която първо да е съобразена със закона и второ да притежава необходимата документация.
Законодателят дава легално определение на понятието “начало на строителството”. Това е деня на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Строителната линия окзва външните очертания на строежа в съответствие с одобрените проекти,а също така и разстоянието до съседните парцели. Ниво на строеж означава височината, на която е допустимо строителство.
Участниците в строителството са два вида: 1.Основните участници в строителството-инвеститор, проектант и строител и
2.Участници в строителството - строителен предприемач, доставчик, технически ръководител и лицето, което упражнява технически надзор. Съгласно ЗУТ в повечето случаи техническият надзор е задължителен. Той е правно регламентирана дейност на лицензирани или регистрирани фицически лица, които след сключен договор с инвеститора осъществяват контрол върху строителството. Задължението за осигуряване на строителен надзор тежи върху инвеститора. Това задължение възниква преди откриване на строителната площадка. В чл.168 са уредени обхвата на строителния надзор и отговорността за щети, нанесени на инвеститора.


№ 14.Отчуждения и обезщетения.

В Конституцията са регулирани формите на собственост. Там са установени и гаранциите за защита на собствеността, като отношение между физичски или юридически лица. В чл.17 е установена традиционната за повечето Конституции формулировка, че частнта собственост е неприкосновена. В същото време Конституцията допеска отчеждаването на частна собственост. Това се прави с цел да се гарантират интересите на обществото.
За да се стигне до отчуждаване трябва да има законови правила и да е предвидено равностойно обезщетение. Отчуждаването е юридически институт с публиноправен характер, при който държавата от позицията на надмощното си положение с едностранен акт прекратява досега съществуващото право на собственост. Това може да стане без или въпреки съгласието на досегашния собственик. Без значение е и способа,чрез който е придобита собствеността.
Може да става дума за отчуждаване само на частна собственост, но не и на публична.
Нормативната уредба се съдържа в Конституцията, ЗС, ЗДС, ЗОС и ЗУТ.
По сега действащия ЗУТ е възможно принудително отчуждаване при определени условия: 1.Отчуждава се само, за да възникне публична собственост; 2.Отчуждава се, за да се постигнат определени цели-пътища, улици, комуникации. Изключенията от тези принципи са посочени в чл.205-изключителни случаи, когато има сгради, негодни за експлоатация или застрояване.
Законодателят е предвидил редица ограничения по започване на про-цедурата по отчуждаване. Те са свързани с целите на използване на имота или с отношенията със собстевниците на сградите или парцелите. Отчуждаване може да възникне само след влизането в сила на ПУП. В общия случай процедурата по отчуждаване минава през няколко етапа. Завършващият акт е заповед, в която се съдържат две неща: размера на паричното обезщетение и датата, на която съответният имот ще бъде завзет и ще премине във фактическата власт на държавата или общината. Отчуждаването поражда действие от деня, в който се изплати паричното обезщетение. Тук е възможен съдебен контрол.

В. 15 Незаконно строителство.

1.Въведение в проблема. Териториалното устройване на държавата представлява система от правила. Те се съдържат в различни правни актове – закони, подзаконови нормативни актове, схеми и планове от различна степен. Установената по този начин система от правила, индивидуални разпореждания след приемането на АПК и общи актове има за цел създаване на най-благоприятни условия за обитаване, труд и отдих. Създадена е специална система от органи, чрез които държавата и общините осъществяват своята политика в областта на строителството.
Строителството, което е законно се извършва в съответствие с плановете, строителните книжа и с материали от съответното качество. То се ползва със закрилата на държавата. Особеност на незаконното строителство е това, че при него се създават материални ценности при нарушение на различни правила. Наложените наказания и приложените административени мерки не узаконяват незаконното строителство. Те представляват отговор на неправомерно поведение и неизпълнение или лошо изпълнение на задължения към държавата.
2. Създаването на нормативна уредба от законодателя означава, че това е обществено явление, което има траен характер. Затова е необходимо юридическа регулация на възникващите обществени отношения. Това се налага и от факта, че тук са концентрирани важни икономически и обществени интереси. Поради това през 2003 г. е променено наименованието на Глава XXI от ЗУТ „Неодпускане и отстраняване на незаконното строителство”. Отделни правила се създават и в други части на ЗУТ и в Наредба № 13 от 2001 г.
Незаконното строителство може да има два апсекта. Първият е, че настъпват неблагоприятни последици за околната среда и за обществото. На следващо място държавата ангажира ресурс за ограничаване на това явление чрез нейните институции и правомощията, които те осъществяват.
В Глава XXI на ЗУТ са уредени два случая на строителство с отклонения със съответните правни последици. Едната е спирането на строежи или части от тях, а другата е за премахване на строежи или части от тях.
С изменението на ЗУТ от 2003 г. и 2005 г. правомощията по незаконното строителство бяха разпределени между кмета и общинската администрация от една страна и органите на ДНСКА от друга. В чл. 224 и чл. 225 ЗУТ са определени недостатъците, които водят до отклонения и съответно до незаконосъобразност на строителството. Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях. Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:
в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план;
2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж;
3.при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4;
4. със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон.

Те водят до сериозни поражения за обществото, хората и природата, поради което предполагат най-тежката възможна и предвидена санкция в закона – премахването. Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на Дирекцията за национален строителен контрол. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.(4) Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите на Дирекцията за национален строителен контрол самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от началника на дирекцията или от упълномощено от него длъжностно лице, по ред, установен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.(5) Въз основа на влязла в сила заповед за премахване на строежа и протокол за извършените разходи по премахването се издава изпълнителен лист за събиране на вземането от задължените лица по реда на чл. 237, б. "и" от Гражданския процесуален кодекс.
В чл. 224 ЗУТ са описани нарушения, които водят до спирането на изпълнението на строежа и забрана за достъп до него. Те се прилагат с мотивирана заповед на кмета на общината. Описаните тук нарушения са подобни на нарушенията по чл. 225 ал. 2 ЗУТ.
3. Уредени са две процедури в съответствие с правните последици. Едната е процедурата по спирането на строежите, другата е процедурата по премахване на строежите.
3.1 При процедурата по спиране на първо място се констатира същестуващо нарушение. Това става с констатитвен акт, който се съставя от опрделени длъжностни лица. Връчва се на заинтересуваните лица в орпеделен срок. След изтичане на срок от 14 дни се издава заповед за спиране на строителството и забрана за достъпа до до строежа. За производството се уведомява ДНСК. Ако нарушенията са констатирани от органите на ДНСК, те уведомяват общинската администрация. Заповедта за спиране трябва да е мотивирана. Заедно с това се дават задължителни указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството и ограничаването на достъпа. Заповедта се отнася до всички участници в строителството. Това включва и тези лица, които имат качеството на „доставчик”. Продължаването на строителството е възможно при определени условия.
3.2 При премахването на незаконни строежи оправомощени лица са само органите на ДНСК. И тук процедурата започва с констатиране на нарушенията, които правят строежа незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 ЗУТ. Заповедта подлежи на изпълнение след влизане в сила. Преди да влезе в сила може да бъде обжалвана, тъй като притежава качеството на индивидуален административен акт. Обжалването става по реда на чл. 214 ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. АПК. Изпълнението може да бъде доброволно и принудително. Доброволното изпълнение се извършва от задълженото лице и разходите са за негова сметка. Принудителното изпълнение става от ДНСК като разходите пак са за задълженото лице. При принудителното изпълнение, т.е. при принудителното премахване, отговорността се носи от всички участници в строителния процес.
3.3 Процедура за узаконяване на незаконни сгради и строежи-параграфи 183 и 184 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ.Строежът се узаконява на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е учредено правото на строеж и на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.
4. Негодни за използване сгради. Правната уредба се съдържа в чл. 195 и сл. ЗУТ. Уредбата претърпя изменения през 2005 г. и 2007 г., както поради желанието на законодателя да усъвършенства регулацията, така и поради честите нещастни случаи.Компетентен орган по премахване на негодни за използване сгради и такива, които застрашават сигурността, е кмета на общината. Задължения по годността на обекта имат собствениците на сгради и те следват от задълженията по чл. 169 ЗУТ. Собствениците трябва да ги поддържат в определено състояние. Допълнителни изисквания има към собствениците на имоти, които са паметници на културата. Собствениците носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи поради свои виновни действия или бездействия, от които са настъпили неблагоприятни последици Кметът упражнява своите правомощия с няколко вида заповеди: 1) Заповед, с която задължава собственика на обекта в определен срок да извърши ремонтни и възстановителни работи; 2) Заповед за премахване, преобразяване или ремонтиране на неподходящи обекти. Те са неподходящи поради видя, разположението или материала. 3) Заповед за премахване на строежи, които поради естественото си износване са станали опасни и са застрашени от самосрутване.
5. Строителната забрана представлява особена принудителна мярка, която се прилага от компетентните държавни органи при създаването на общи и подробни устройствени планове и за извършване на проучвания. 6. Търпимост. Като елемент от борбата с незаконното строителство и за решаване на определени социални въпроси и в България е възприета фигурата на търпимост на незаконно построените сгради. Чрез търпимостта законодателят по определя причини е проявил отношение към незаконни сгради и строежи и им е създал режим на търпимост. За определени категории сгради се приема, че те са незаконни, че те не се ползват със защитата на държавата, че няма задължение за техническо запазване при промяна в ПУП, че те не могат да се надстрояват и пристрояват. В същото време, те не подлежат на разрушаване, но могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки след представяне на съответното удостоверение.

№16Индивид.адм.актове в строителството.

ЗУТ дава легално определение на понятието ИАА по устройство на територията и строителството. С това определение той показва каква е правната характеристика на част от актовете, които се издават в процеса на строителството и възможностите те да бъдат оспорени пред съд.
Съгласно чл.214,ИАА по смисъла на ЗУТ са: 1 актове по устройство на територията и от-казите за тяхното издаване; 2.актове за отмяна или оставяне в сила на актове и 3. актове, с които се създават права и задължения или се засягат права или законни интереси,независимо от това дали са изрично посочени като адресати. В този смисъл определението за ИАА се различава от класическото определение, съдържаощо се в ЗАП. Тук има и текст, който би могъл да затрудни прилагането на закона. Става дума за това, че законодателят казва: ”независимо дали изрично са били посочени като адресати”. До тук законодателят има предвид предметния критерий за определяне на понятието за ИАА. В т.2 на чл.214 са посочени органите, които издават ИАА.Това са 1.кметовете на райони и кметства и Главните архитекти; 2.Дирекцията за национален строителен контрол и актовете, свързани с незаконното строителство. ИАА по този закон, отказите за издаването им и АА, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл. 216, ал. 1, се обжалват относно тяхната законосъобразност пред съда по местонахождението на недвижимия имот и в зависимост от цената на засегнатия интерес. Когато интересът е неоценяем, актовете и отказите се обжалват пред административния съд, а за София - пред Административния съд - град София. Актовете и отказите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на отбраната, на министъра на вътрешните работи и на областните управители се обжалват пред Върховния административен съд.
(2) По реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3, като по делото се призовават общината и заинтересуваните страни.
(3) Прокурорът може да подава протести относно законосъобразността на подлежащите на обжалване актове.(4) Жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването на акта. Като страна по делата се призовава и участва юридическото лице, от чието име се издава актът.

В.17. Съдебен контрол в строителството

Държавният териториалноустройствен и строителен контрол се осъществява със съдействието на независимия строителен надзор, който е задължителен за проектирането и строителството на всички строежи с обществен и производствен характер и за жилищни сгради на 4 и повече етажа. Правата и задълженията на лицата, упражняващи независим строителен надзор, се уреждат с правилник.
Органите на Дирекцията за национален строителен контрол имат право:
1. на достъп до строежите, включително и без съгласието на собствениците;
2. на достъп до документите, съхранявани от участниците в строителството и от общините;
3. да изискват легитимация от длъжностните лица в общините и от лицата, които извършват проектиране и строителство;
4. да ползват единната система ГРАО и данните, известни на данъчната администрация, по ред, определен от Министерския съвет.
Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол:
1. спира незаконни строежи или части от тях и дава разрешение за продължаването им след отстраняване на нарушенията;
2. забранява достъпа до строежите и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежа и по преценка поставя охрана;
3. забранява захранването на незаконни строежи с газ, телефон, електрическа и топлинна енергия и вода;
4. спира прилагането и отменя незаконосъобразно или неправилно одобрени проекти и издадени разрешения за строеж и други строителни книжа;
5. забранява влагането на строителни изделия, които не отговарят на изискванията за безопасност и на изискванията за опазване на околната среда;
6. издава заповеди за премахване на незаконни строежи;
7. забранява достъпа и експлоатацията на строежи, за които не е издадено разрешение за ползване;
8. издава разрешения за ползване и отменя незаконосъобразно издадени;
9. акредитира лаборатории за нуждите на строителството;
10. налага предвидените в този закон санкции.
Органите на Дирекцията за национален и строителен контрол:
1. констатират незаконното строителство;
2. изпълняват заповеди за спиране и премахване на незаконни строежи;
3. контролират издаването на разрешения за ползване на завършени законно изградени строежи;
4. документират и обследват аварии в строителството;
5. контролират действия и бездействия на длъжностните лица в общините, на независимия строителен надзор и на участниците в строителството;
6. приемат и съхраняват оригиналите на общите градоустройствени планове и на застроителните и регулационните планове;
7. упражняват превантивен контрол върху работата на общините, свързана с териториалното устройство, благоустройството и строителството;
8. контролират и проверяват изпълнението на мероприятията за възстановяване на зони с особена териториалноустройствена защита;
9. установяват нарушения на този закон и на действащите норми по проектирането и строителството.
Служители на Дирекцията за национален строителен контрол имат право, с разрешение на министъра на вътрешните работи, да притежават лично оръжие за защита.
Не се разрешава да се обитават, съответно използуват сгради, съоръжения, технически уредби и инсталации или части от тях, преди да са прегледани и приети по установения ред.

В. 18.Адм.контрол в строит.,в. 19.АНН в строит.;в. 20.Админист-наказателни разпоредби.

Наказва се с глоба от 50 000 до 250 000 лв., ако по друга законна разпоредба не е предвидено по-тежко наказание:
1. длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този закон, разпоредбите по неговото приложение и другите действуващи разпоредби по проектирането и строителството, както и с решения и предписания, основани на тях;
2. длъжностно лице на инвеститор или при упражняващ независим строителен надзор, което:
а) разпореди или допусне да се проектират или извършат строителни работи в нарушение на действуващите разпоредби по проектирането и строителството;
б) разпореди или допусне недвижим имот да бъде зает за мероприятия на общините и държавата, юридическите лица, без да са изпълнени предвидените за това условия по действуващите разпоредби;
3. който:
а) без да има право, изпълнява проучвателни и проектни работи или продава проекти;
б) под каквато и да е форма, без да има право, упражнява частна техническа практика;
в) подписва, представя като свои или продава изработени от другиго проекти и строителни книжа;
4. който като проектант изработва проекти и сметни документации, несъобразени с действуващите разпоредби по проектирането и строителството включително незаверени от оторизиран качествен технически контрол;
5.който разпореди или допусне да се извършва или сам извършва строителна дейност в несъответствие с действуващите планове по териториалното и селищното устройство, норми и нормативи или с която се нарушава околната среда, без да са изпълнени предвидените за това условия по действуващите разпоредби;
6. длъжностно лице, което:
а) утвърди или одобри проект или други строителни книжа, издаде разрешение за строеж, определи линия или ниво за строеж в нарушение на действуващите застроителни планове или на този закон, разпоредбите по неговото приложение и другите действуващи разпоредби по проектирането и строителството;
б) не вземе своевременно мерки за предотвратяване на незаконно строителство, за спиране или премахване на незаконно извършени работи или за премахване на други последици от нарушенията;
в) изисква като условие за утвърждаване, одобряване или разрешаване по буква "а" документи, които не се изискват с този закон, правилника за неговото прилагане или друг нормативен акт;
7. който извършва строеж без разрешение или без утвърдени, съответно одобрени, строителни книжа или в отклонение от тях;
8. длъжностно лице, което в 30-дневен срок не се произнесе по искане за издаване на строителни книжа, скици, оценки и други технически услуги или не го препрати на компетентен орган;
9. който като длъжностно лице при независим строителен надзор или като технически ръководител разпореди или допусне строежът да започне без одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и протокол за заемане на строителна площадка;
10. длъжностно лице, което въведе в експлоатация строителен обект, подобект или част от него, без да са изпълнени предвидените за това условия по действуващите разпоредби;
11. който не изпълни писмено нареждане на контролен орган да спре, да премахне, да възстанови или поправи строежи, части от строежи или строителни работи;
12. който унищожи, повреди, извади или премести геодезически знак (триангулачна, полигонова или осова точка, нивелачен репер, пикетно колче и др.);
13. който отсече или изкорени, разпореди или допусне да се отсече или изкорени дълготрайно декоративно дърво или дърво с историческо значение без предварително писмено разрешение на компетентните органи;
14. длъжностно лице в проектантско звено, което предаде или допусне да се предадат на граждани или на социалистически организации поръчани от тях проекти и документации, без да са оформени в съответствие с нормативните изисквания;
15 длъжностно лице, което разреши, допусне да се свърже или свърже външни инженерни мрежи с вътрешна инсталация на строителен обект (сграда, постройка, надстройка, пристройка или преустройство), без обектът да е приет по надлежния ред и да е издадено разрешение за ползване;
16. лица, които работят на строеж, изпълняван по стопански начин, и не го напуснат, след като бъдат предупредени писмено от контролните органи, че строителството се извършва незаконно;
17. който не изпълни разпореждания на контролните органи във връзка с борбата със свлачищата и абразията;
18. който не извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка нанесените повреди във връзка с осъществяван от него строеж в срок, определен от органите на общината и другите контролни органи;
19. член на приемателна комисия, който подпише без възражения протокол за приемане на обект в нарушение на нормативните изисквания;
20. който при изпълнение на задължението за предаване на обекта по чл.119, ал.2 не осигури условия за преглеждането му от купувача преди съставянето на протокола.
21. длъжностно лице на доставчик на електрическа и топлинна енергия, газ, вода и телефон, което не изпълни нарежданията на Дирекцията за национален строителен контрол.
Ако в срок до 3 години от влизане в сила на наказателното постановление бъде извършено ново нарушение на същата разпоредба, наказанието е глоба от 1 000 000 до 20 000 000 лв. В маловажни случаи глобата е в размер от 3000 до 100 000 лв.
Строежи или части от строежи, извършени на държавен или общински терен без одобрени проекти и разрешение за строеж от лице, което няма право да строи на този терен, ако са допустими по застроителните и регулационните планове и по действащите разпоредби и могат да се ползват самостоятелно, се отнемат в полза на държавата, съответно на общината, с наказателно постановление на областния управител или на кмета на общината по предложение на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. В тези случаи санкции по чл.169 и 172 не се налагат.
За наказателните постановления се прилага Законът за административните нарушения и наказания, като:
1. едногодишният срок за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по този закон, правилника за неговото приложение и другите действуващи разпоредби по проектирането и строителството започва да тече от окончателното завършване на строителните работи, а за тези, които подлежат на приемане - от деня на приемането им;
2. наказателни постановления, с които е наложена глоба или е постановено отнемане на имущество в полза на общините и държавата поотделно до 50 000 лв., не подлежат на обжалване;
3. отнемането на строежите съгласно чл.173 и премахването на незаконното строителство не е ограничено със срок и се осъществява независимо от наличието на някое от условията, предвидени в чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Когато нарушителят е неизвестен, се съставя констативен протокол за незаконния строеж, копие от който се поставя на самия строеж и на определено място в общината. Този протокол, ако не бъде оспорен в 14-дневен срок, е основание да се предприемат действията по чл.160.

http://www.bglegis.com
Съдете за Вашия успех по това, от което трябва да се откажете при постигането му.

ИзображениеИзображениеИзображение
http://www.bgremonti.com
http://otpushvane.com
Аватар
special
Експерт
 
Мнения: 2729
Регистриран на: 04 Дек 2006 21:19
Skype: brb

Назад към Всичко което трябва да знаем!

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта