ЧЕРЕН ОМАН (SYMPHYTUM OFFICINALE)
ЧеренОман-1.jpg
ЧеренОман-2.jpg
ЧеренОман-3.jpg
ЧеренОман-4.jpg
Черният оман е многогодишно тревисто растение, използвано като лечебно.
Синоними.Зарасличе, чернокос, див тютюн, мазен корен, страстник, голям кокеш, голяма черна стомахоглътка
Произход и разпространение. Черният оман е многогодишно тревисто растение, което произлиза от Европа и Азия. Среща се из цялата страна. Расте по влажни и мочурливи места, покрай реки.
Използваема част. Корените на растението на 2-3 годишна възраст, които се вадят през пролетта или през късна есен. След почистване се сушат на сянка или в сушилня при 60 °С. Корените на растението имат черен цвят. Използват се и неговите листа.
Химичен състав. Корените и листата съдържат 0,8-1% алантоин – вещество, което стимулира регенерацията на клетките. В състава влизат също слузни вещества, скорбяла, дъбилни вещества, смоли, тритерпени, следи от етерично масло, калций, витамин В12, пуринови производни, алкалоиди, нишесте, танини, и др.
Действие. Ускорява зарастването на раните и счупванията на костите. Действа благоприятно при гнойно възпаление на костите, оказва противоязвено и противовъзпалително действие. Понижава кръвната захар и кръвното налягане. Най-отличителната му черта е обаче противоязвената му активност. Има български изследвания, доказващи способността на черния оман да извлича тежки метали и радиация от организма; по мое предложение в Белоруската академия на науките през 1986 г. започнаха изследвания, които потвърдиха българските изследвания, и досега Белорусия изкупува почти цялата реколта от черен оман у нас. Корени от черен оман помагат срещу рак.
Черният оман има болкоуспокояващо, отхрачващо, кръвоспиращо, охлаждащо действие. Подпомага бързото зарастване на рани и костни счупвания.
Билката трябва да се прилага само под строг лекарски контрол, поради съдържащите се в нея вещества, които могат да доведат до натравяне.
Това растение може да помогне при лечението на различни заболявания:
кръвоносна система – анемия, кървене от белите дробове, хематурия (кръв в урината), вътрешни кръвоизливи, кървави храчки;
сърдечносъдова система – слабо кръвообращение, белодробни оплаквания;
женски болести – обилна менструация, бяло течение;
храносмилателна система – диария, проблемно храносмилане, дизентерия, чревни проблеми, язви на стомаха и дуоденума;
възпалителни процеси – успокоява възпаленията, помага при ревматизъм;
дихателна система – астма, бронхит, белодробни заболявания, упорита кашлица, туберкулоза; Под формата на гаргара черният оман се използва при:
кървящи венци;
пресипналост;
възпалено гърло.
Билката може да се прилага и външно под формата на лапи, мехлеми и компреси при:
дълбоки порезни рани;
за спиране на кръвотечението;
разширени вени;
варикозни язви;
женски болести – подути, възпалени гърди (особено при кърмачки), бяло течение;
подагра;
облекчаване на болките при артрит, ревматизъм;
мускулна система – синини, контузии, болки в ставите, изкълчени стави, отоци на ставите;
нервна инервация – схванати крайници вследствие на преумора, изкълчване, навяхване, параплегия (парализа на двата долни или на двата горни крайника);
дихателна система – бронхит, плеврит;
костна система – счупвания, болки във врата, разместени междупрешленни дискове;
кожни проблеми – абсцес, акне, циреи, изгаряния, гангрени, ухапвания от насекоми, отоци.
Освен като лечебно средство черният оман се използва и като естествена тор в състава на различни смески, при щавене на кожа, както и за приготвянето на салати и супи (растението трябва да е още много младо). Приложение. При язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, гастрити, при бавно заздравяващи рани, счупвания на кости, при възпаления на горните дихателни пътища,подагра, ревматични заболявания, алергични състояния, пародонтоза, при болезненост на ампутирани крайници и др.
Начин на употреба при язвена болест. Около 1 супена лъжица от корените на билката се запарва в 400 мл вряща вода. Престоява 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. При парадонтоза за жабурене се използва и като отвара – 10 г ситно нарязани корени се заливат с гореща вода и врят 10 минути. При по-тежки случаи може да се използват 20 г корени в същото количество вода. Употребява се вътрешно и като спиртен извлек – 1 част билка на 5 части 40° спирт (20-40 капки 4-5 пъти на ден). Това е т. нар. „Tinctura consolidi“ – с подчертан противоязвен ефект!
Втора рецепта при язвена болест. Вземат се 20 грама корени от ружа, 20 грама корени от сладник, 20 грама корени от черен оман, 10 грама стръкове от змийско мляко.
Начин на употреба при радиационни увреждания или канцерогенни образувания. Смесват се и се разбъркват внимателно по 100 г корени от черен оман и корени от ранилист, по 30 г стръкове от върбинка и корени от бреи, 80 г стръкове от ранилист, 20 г цвят от невен и 40 г корени блатен тъжник. 2 с. л. от сместа се заливат с 600 г вряща вода. Ври 10 мин на тих огън и след изстиване отварата се прецежда. Пие се 5 пъти дневно по 100 г преди хранене. Подслажда се с мед. Укрепва болния.
Иновативни антиейджинг съставки: алантоинАлантоинът се извлича от корените на растението зарасличе (черен оман) и се използва в продукти, които лекуват контузии и ранички като предотвратява възпалението на повърхността. На по-вътрешно ниво, алантоинът помага в процеса на възстановяване на клетките и затова може да се открие сред съставките на почистващите козметични продукти, тониците, серумите, козметиката против акне, хидратантите и често в слънцезащитните продукти.
Тези рецепти са публикувани в различни книги и списания за билкова медицина.
ДОЗИРОВКА ЗА НАШИТЕ ЦЕЛИ: 1-1.5 г/л.
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
"Честността е най-големият лукс, който човек може да си позволи." - Джеръм Клапка Джеръм