Хидравлична схемотехника за строители

Отопление, вентилация и климатизация. Битови горещи води.

Хидравлична схемотехника за строители

Мнениеот academil на 11 Юли 2012 12:54

Bookmark and Share

БАЗОВА ХИДРАВЛИЧНА СХЕМОТЕХНИКА
или
Най-важните схеми с центробежни и други помпи,
както и домашни псевдопомпи за весели и сериозни приложения

1. Уводни бележки

В съвременната промишленост около 22 % от произведената електроенергия се изразходва за задвижване на помпи
и помпени агрегати, което очевидно поставя въпроса както за енергоефективността на електродвигателите на помпите –
кпд, инверторно задвижване, така и за ефективността на самите помпи и повишаване на обемния и механичния им кпд.
Най-съществената страна за повишаване на енергоефективността е избор на най-добрата схема за свързване на помпите и хидросъоръженията, да наречем тази дейност хидравлична схемотехника, по подобие на схемотехниката на
големите интегрални схеми в микроелектрониката.
Тук тя е свързана с такава схема, която гарантира работа на помпата при оптимален (максимален) кпд,
а ако помпата работи при променливи режими – то определяне на оптималната работна област на помпата,
при която сумарното енергопотребление на помпата ще е минимално, вкл. т.н. схеми 1.5 или 1.3, т.е. две паралелни помпи,
всяка работеща самостоятелно при съществени разлики в необходимия дебит примерно през деня и през нощта,
който не може да се поддържа чрез управление на оборотите на инверторно управляван електродвигател.
В болшинството случаи въпросите се свеждат до правилно изчисление на хидравличното съпротивление,
построяване на достатъчно точна характеристика на тръбопровода, изчисление на небходимия напор и на необходимия дебит,
накрая каталожен дискретен подбор на помпа с показатели, удовлетворяващи предходните.
Тук ще разгледаме само базовата схемотехника, без сложните разклонени хидравлични мрежи,
всеки клон на които е със собствена помпа с различни напор и дебит или паралелно свързани помпи,
пример за които са големите абонатни станции, или хидравличната мрежа на локален ТЕЦ до множеството „Абонатни станции”.
По-съществената страна от предната, обаче, е свързана с характерните само за флуидите критични явления,
като например вече разгледаната в свързаната тема Приложна хидравлика за строители кавитация,
снижаваща кпд, но и водеща до по-бавно или доста бързо ерозионно разрушаване на помпата.
Съществуват и други хидродинамични и аеродинамични явления, водещи до квазистационарни (неустойчиви) процеси
със синусоидален, вкл. резонансен, характер, които не само снижават кпд на устройствата,
но са причина за разрушаване на самото хидравлично или аерродинамично устройство, а често и на цялото съоръжение,
например помпажните явления във въздухоприемните устройства на турбореактивните самолети са най-честата причина
за самолетните катастрофи с фатален край, и за самолета и за пътниците, не само за турбокомпресорния двигател.
Последните явления са в процес на научно изясняване на причините, и избягване на последствията;
понастоящем решенията се вземат на базата на моделни изпитания и сравнителни статистически данни.

2. Съвместна работа на центробежна помпа и тръбопровод

При работа на дадена помпа с тръбопровод напорът се изразходва за преодоляване на геодезичната височина
и хидравличните съпротивления.
За определяне на режима на работа в обща координатна система и в еднакъв мащаб се нанасят характеристиката на помпата и съпротивителната характеристика на тръбопровода.
В пресечната им точка напорите и дебитите са равни.
Тази точка определя режима на съвместна работа.
При работа на ц.б.помпа с прост тръбопровод може да има следните случаи (фиг.1):

Работа на помпи - фиг_1.JPG


Фиг. 1.

Ако течността се транспортира на някаква височина (случай 1), напорът на помпата се изразходва за преодоляване
на тази височина и на хидравличните съпротивления.

Ако двата резервоара са на едно ниво (случай 2), съпротивителната характеристика започва
от началото на координатната система.
Напорът на помпата се изразходва само за преодоляване на хидравличните съпротивления.
Естественоq при резервоари с нормални размери, тази ситуация ще е кратковременна в началото,
и бързо ще премине в случай 1 при подаване отдолу.

Ако краят на напорния тръбопровод е по-ниско от смукателния и ако нивото на водния стълб на водоизточника
е по-високо от нивото на водния стълб в приемния резервоар, и при липса на помпа ще протича течност с дебит Q0.
Помпата се използува за получаване на дебити над тази стойност само за иницииране (стартиране) на процеса,
което означава, че помпата е необходима само за общоизвестното на всички
(майстор-винари, майстори на кисело зеле, шофьори също)
„създаване на сифон чрез всмукване в края на напорния тръбопровод”,
след което протичането на течност продължава до изравняване на нивата в двата резервоара (съда),
точно - нивото в приемния резервоар ще бъде винаги малко по-ниско,
колкото е хидравличното съпротивление на тръбите (маркуча) спрямо въздуха (случай 3).

Графиката за идентичната съвместна работа на бутална помпа с тръбопровод е подобна,
само че характеристиката на буталната помпа, както и на разновидностите винтова, мембранна, зъбна, хеликоидална и пр.,
е успоредна на абсцисната ос (при това разположение на H,Q по координатните оси).

3. Приложна значимост на „тръбния сифон”

Понятието „сифон” има над 15 значения, половината са свързани с течности, и по-конкретно с вода,
в случая значението е „Сифон — (полу)автоматична тръбна помпа във вид на огъната като коляно в горния край
тръба с рамена с различна дължина, изискваща външно иницииране (стартиране)”.
По-точно рамена с такава дължина, която позволява да се създаде продължително време геодезична разлика
във височините на водните стълбове във водоизточника и приемния резервоар, по-просто казано –
двата края да са различно потопени.
Движеща сила на естественото преливане на течности чрез помпа тип „тръбен сифон” е напорът,
дължащ се на геодезичната разлика в нивата на течността в двата съда,
който е по-голям от гидравличното съпротивление на двата тръбопровода.
От тук следват и важните изводи за домашни и не дотам случаи:
– колкото геодезичната разлика е по-голяма, толкова скоростта на преливане е по-голяма (а времето по-малко),
- малкият диаметър на тръбопровода може да компрометира тръбния сифона, особено ако кинематичният визкозитет
и относителното тегло на течността са високи (разсол, нафта, мазут),
- колкото диаметърът на тръбопровода е по-голям, толкова дебитът е по-голям и по-мощна
инициираща (стартерна) помпа е необходима.

Частен случай на „тръбния сифон” представлява устройството за т.н. сифонно водоизпускане —
устройство за автоматично изпускане на излишна (опасна за скъсване на язовирна стена) вода от водохранилища,
очевидно липсва приемен резервоар.
Сифонното водоизпускане се прилага за водоизпускане от водоеми и водохранилища при отсъствие на други проектирани способи,
и ЗА УСКОРЯВАНЕ НА ВОДОИЗПУСКАНЕТО В ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ.
Принципът на работа е сходен на „тръбния сифон”.
Входът и изходът са бетонни тръби с големи (метрови) диаметри и са постоянно затворени,
чрез кранове например тип бътерфлай.
В най-горния край има отвор, през който двете тръби се пълнят ПРИ ПОВИШАВАНЕ НА НИВОТО, а въздухът излиза
(при маркучния сифон това е равнозначно маркучът да се напълни с течност, и преливането да тръгне без всмукване).
Ясно е, че работата може да се управлява ръчно – чрез ръчно задвижвани кранове, и автоматично.
При автоматичното водоизпускане поплавък затваря горния отвор след напълване на тръбите с вода.
Свързан със система от въжета или пръти, поплавъкът отваря леко двата крана,
по-нататък хидростатичното налягане ги отваря бързо, и инициира сифонно водоизпускане с голям дебит.
Ясно е, автоматичното може да се дублира със забранителен клапа, ръчно управлявана.
Важното е, че веднъж започнало, то не може да бъде спряно преди спадане на нивото на водохранилишето до проектното за сифона.
Както при всички помпи „тръбен сифон” пропускателната способност на сифона пада при понижаване на нивото на водата във водохранилището, но в началото създава условия за образуване на ударна вълна, особено ако водоизпускането е съчетано с обилен дъждовалеж, или снеготопене.
Сифонното водоизпускане с автоматични сифони с пневматично–хидравлично или сифони с ръчно задвижване у нас се прилагат за водоизпускания от неголеми водохранилища, до 80 дка, до 1 милион куб.м.
В България това са около 8 000 язовира предимно с локално значение, над 80 % от всички.
Устройства за сифонни водоизпускания могат да се проектират и с голяма пропускателна способност,
най-често са автоматизирани с външни ел. задвижвания, но се срещат и с автоматично пневматично–хидравлично задвижване,
почти винаги допълнително изграждани. По правило са разположени на различни височини,
за да се елиминира образуване на ударна водна вълна.
Важен плюс на сифонните водоизпускания, че могат да се строят и след построяване на основното водохранилище,
както и за увеличаване на броя на сифоните. Важен недостатък е несъвместимост с риборазвъждане, особено при промяна на предназначение.

Сифонното водоизпускане е с по-важна приложна значимост, според мен, от „маркучния сифон”,
защото на фона на наводнения при проливни дъждове, автоматичното сифонно водоизпускане не се знае от населението,
нито от местните специалисти, нито от служебните лица.
Приложно явление с много широко приложение, и поради много големия мащаб на устройствата - безкрайно по-опасно.
Съответно не се взема под внимание като утежняващо и без това критична обстановка обстоятелство при обилни дъждове
и снеготопене,
както беше в с. Бисер у нас на 06.02.2010 г. крановете на сифонното водоизпускане на яз. Иваново били заварени
(да не се пречи на рибното отглеждане) и последва скъсване на язовирната стена; шахтовото водоизпускане е с малък дебит.
Абсолютно сигурен съм, че всеки от жителите на с Бисер или гр. Хасково и пострадалия район има поне една
тръбна сифонна помпа в дома си, но никой не е чувал за наличието на стотици пъти по-големи сифонни помпи
в язовирните стени на лежащите на километър-пет над къщата му язовири-милионници.
Ако знаеше, с висока вероятност предполагам, щеше да алармира за навременни мерки.

В този форум всички знаят санитарно-техническите значения на понятието „сифон”.
За повсеместното приложение и значимост няма нужда да се пише.

4. Устойчива и неустойчива работа на помпа. Помпаж

В зависимост от взаимното разположение на характеристиката на помпата и съпротивителната характеристика
на тръбопровода hзаг могат да възникнат различни случаи на работа.
На фиг. 2 е показан случай, при който характеристиката на помпата пресича съпротивителната характеристика
на тръбопровода в две точки - т.А и т.В.

Работа на помпи - фиг_2.JPG


Фиг. 2.

Ако по някаква причина дебитът в т.А нарасне с deltaQ и причината се пре¬махне,
необходимият напор НА2 e по-голям от този на помпата НА1.
Под действие на разликата в напори-те НА2 - НА1 се намалява кинетичната енергия на течността
до възстановяване на режима в т.А, т.е. дебитът се намалява с deltaQ.
Ако дебитът се намали с deltaQ, напорът на помпата НАprim става по-голям от необходимия НАsecond.
Под действие на разликата в напорите НАprim - НАsecond се увеличава кинетичната енергия на течността
до възстановяване на режима в т.А, т.е. дебитът се увеличава с deltaQ.
В т.А работата на помпата е устойчива.
Ако работната точка е В, при нарастване на дебита с deltaQ напорът на помпата НВ1 става по-голям от необходимия напор НВ2.
Поради това дебитът продължава да расте и работната точка се премества в т.А.
При намаление на дебита deltaQ напорът на помпата НВprim става по-малък от необходимия напор НВsecond.
Поради това дебитът продължава да намалява, докато стане равен на нула.
Работата на помпата в т.В е неустойчива.
Следователно, по низходящия (отдясно-наляво) клон на Н - Q характеристиката работата на помпата е устойчива,
поради което е добре, ако цялата характеристика е низходяща.
Във всички случаи, когато двете характеристики се пресичат само в една точка, работата на помпата е устойчива.
Подобна характеристика се нарича саморегулираща се.

В някои случаи на работата на помпа с тръбопровод режимът на работа може да е неустойчив,
свързан със значително колебание на напора и дебита, с шум и вибрации.
Това явление се нарича ПОМПАЖ.
В тези случай помпата е проектирана с възможност за работа в помпажна, неустойчива област.
При избор на помпи не трябва да се подбира и монтира помпа с явен МАКСИМУМ на H-Q характеристиката.
Ако се налага работа с подобна помпа, то следва тръбопроводът да се проектира с такава характеристика,
или характеристиката да се промени така, че да пресича характеристиката на помпата само в една точка.

Като практически възможен пример за помпаж – независимо правилното изчисление на характеристиката на тръбопровода,
да разгледаме уредбата, когато помпата 1 подава течност от смукателния 5 в напорния 6 резервоар (фиг. 3).
От последния, през тръбата 4 течността се подава към консуматори с дебит, по-малък от този на помпата,
и само под геодезичен напор (самотек).
При пускане на помпата, поради малкия дебит на консуматорите, нивото на течността в резервоара 6 непрекъснато се повишава.
Правилно изчислената първоначална характеристика hЗАГ = f(Q) на тръбопровода в т.А се премества нагоре еквидистантно на геодезичните разлики във височините в напорния ревервоар, като се получават последователно работните точки А, В, С и D.

Работа на помпи - фиг_3.JPG


Фиг. 3.

По-нататък, в резултат на инерцията на потока, нивото се покачва още малко.
Съпротивлението става по-голямо от напора на помпата и дебитът й започва да намалява до нула
по низходящата наляво характеристика на помпата.
Ако консуматорите продължават да черпят течност, нивото в резервоара започва да спада,
докато напорът на помпата стане по-голям от съпротивителния.
Дебитът нараства скокообразно от 0 до QB. След това процесът се повтаря B-C-D-H(Y) и H(Y)-В.
Ако консуматорите при започвало намаление на дебита спрат да черпят течност,
то ще започне обратно движение на работната точка и установяване в т.D по механизма, описан за т. В на фиг.2.
Процесът на работа в т.D е квазистационарен, също такива са процесите по цялата падаща наляво изпъкнала нагоре част от характеристиката на помпата.
В този случай на фиг.3 схемотехниката е неправилна – работата на помпата зависи от нивото на водата в напорния резервоар
и е в доста широк диапазон, следователно не е в оптималната област с висок кпд,
без това да е предизвикано от основателни причини.
Допълнителни загуби са от скокообразното нарастване на дебита, което представлява ХИДРОУДАР,
опасен и за помпата и за съоръженията.
Вливната тръба следва да е в най-горната точка на напорния резервоар,
и помпата да се изключва чрез плувак-вентил (поплавково реле, реле за ниво) при достигане на горно ниво.
От това следва, че при проектиране на схемотехниката на помпата следва да се проектира
и управлението на дебита на помпата в чисто приложен смисъл.
Това е разгледано в свързаната тема Практически способи за регулиране на дебита на помпи.

5. Помпаж

Идентична на фиг. 3 е фиг.2-9, на която са обозначени помпажната област и областта на устойчивата работа.

Помпаж на помпа.gif


При бавооборотните помпи, H-Q характеристиките на които имат максимум при положителен дебит,
в някои случаи възниква неустойчива работа: дебитът се променя рязко от максимална стойност до нула и обратно от нула до максималната стойност, налягането се колебае в значителни граници,
там се наблюдават хидравлични удари, шум и вибрации, както в самата машина, така и в свързващите тръбопроводи.
Това явление е получило названието ПОМПАЖ (фр. pompage).
Помпажът съществува и при ротационните компресори и при авиационните турбореактивни двигатели и е едно от най-опасните явления, изобщо съществува при всички ротационни машини.
В авиацията под ПОМПАЖ се разбира авариен режим на работата на авиационен турбореактивен двигателя,
състоящ се в нарушаване на газодинамическата устойчивост на работата му, съпровождащи ударни звукови
вълни във въздухоприемника поради противотоководвижение на на газове, димящи изходни газове от двигателя,
рязко падане на тягата и мощни вибрации, които са способни да разрушат двигателя.
При помпаж цялата конструкция е подложена на големи динамически натоварвания, които могат да доведат до разрушаването й. Помпажът често е придружен и с опасното явление хидравличен удар (хидроудар).
Явлението помпаж е подобно на явлението резонанс при колебания на механични системи.
Понастоящем е установено, че пулсациите на изменението на налягането в помпажната област са по синусоида.
Този факт предполага, че помпажът е резонансен процес.
Явлението помпаж се съпровожда с резонансни вибрации на машината,
увеличаване на шума и нагряването по време на нейното функциониране.

Явлението помпаж при вентилационните системи се заключава в това, че при по-малки в сравнение с производителността
на вентилатора дебити през въздуховодите, производителността на вентилатора започва да намалява,
понеже противоналягането във въздуховодите се увеличава.

За да се гарантира нормалното функциониране на компресорните системи се прилагат антипомпажни устройства,
предизвикани от военната важност на турбореактивните самолети.

При помпажа на помпите съществени мерки, освен описаните по-горе, няма.

Помпажните явления все още не са напълно изучени и изчислението на граничната зона на помпажната област
засега е невъзможно. В средата на 70. години на 20. в. разбирането беше за избягване или недопускане на помпажен режим,
напр. сваляне на характеристиката на тръбопровода, както на горепоказаната фигура. Сега вече се говори за управляван квазистационарен режим, или управляван периодичен резонансен режим в безразрушителни граници за аеродинамичното или хидравличното устройство, което е несъмнен напредък.

6. Паралелна работа на ц.б. помпи

Паралелно свързване на центробежни помпи се прилага за увеличаване на дебита на транспортираната течност. Ако са известни характеристиките на всяка помпа и съпротивителната характеристика на тръбопровода, могат да се определят общият дебит и
напорът при този дебит. За тази цел се построява сумарната характеристика на помпите чрез сумиране на дебитите им
при различни постоянни напори.
На фиг. 4 е показан случай на паралелна работа на две еднакви помпи.

Работа на помпи - фиг_4.JPG


Фиг. 4.

При самостоятелна работа на всяка от помпите работната точка е В, а дебитът - QB.
При съвместна работа сумарната характеристика е Н1+2, работната точка – т.А а общият дебит - QA.
Като се прекара през т.А права, успоредна на абсцисната ос, пресечната й точка С с характеристиката на отделната помпа Н1,2
определя дебита на всяка помпа при съвместната им работа. При това QA = 2.QС.
Ясно е обаче, че общият дебит е по-малък от сумата на дебитите при самостоятелна работа, т.е, QA < 2.QB.
Това се дължи на факта, че с нарастване на дебита в напорния тръбопровод нарастват и хидравличните му съпротивления.

Случай на паралелна работа на две различни помпи е показан на фиг. 5.
Построяването на сумарната характеристика се извършва по аналогичен начин.

Работа на помпи - фиг_5.JPG


Фиг. 5.

Режимът на съвместна работа отново се определя от т.А.
Пресечните точки В и С на отделните характеристики на помпите с линията на постоянен напор НА определят
дебита на всяка помпа при съвместната работа.
Ако едната от помпите има много по-ниска напорна характеристика, а характеристиката на тръбопровода е стръмна,
има възможност сумарната характеристика и характеристиката на тръбопровода да не се пресекат.
Тогава по-нисконапорната помпа няма да подава течност в напорния тръбопровод.
Може част от дебита на другата помпа да се връща през нисконапорната в смукателния тръбопровод,
ако тя не е снабдена с обратен клапан.

7. Последователна работа

Последователното свързване се прилага за получаване на по-голям напор.
При това дебитът на помпите е еднакъв, а общият напор е равен на сумата от напорите на отделните помпи,
взети при еднакъв дебит (фиг. 6).

Работа на помпи - фиг_6.JPG


Фиг. 6.

Следователно, сумарната характеристи¬ка Н1+2 се получава като се съберат ординатите на отделните характеристики
при еднакви абсциси.
Пресечната точка А на сумарната характеристика с характеристиката на тръбопровода определя режима на
последователна работа и общия напор НА = Н1 + Н2.

8. Работа с разклонен тръбопровод

Такъв случай възниква, когато се налага една помпа да захранва два или повече резервоара.
Необходимо е да се знае какъв дебит постъпва от помпата към всеки резервоар и какви стойности
имат общият дебит и общият напор.
На фиг. 7 е представена работата на помпа, която изпраща течност едновременно в резервоарите С и D.

Работа на помпи - фиг_7.JPG


Фиг. 7.

За да се определят дебитът и напорът на помпата е необходимо да се определи работната и точка.
Първоначално от характеристиката на помпата Н = f(Q) се изваждат загубите на напор в участъка AВ.
В резултат се получава пунктираната линия 1.
Тръбопроводите ВС и ВD са успоредно свързани.
За построяване на сумарната им характеристика се събират дебитите по тях при различни постоянни напори.
В резултат се получава линията 2.
Пресечната точка на характеристиките 1 и 2 опре¬деля режима на работа на помпата - т.М.
Абсцисата на т.М съответствува на дебита на помпата, който е равен на сумата от дебитите по тръбопроводите ВС и СD.
Пресечните точки E и F на характеристиките на отделните тръбопроводи с линията на постоянен напор през т.М
определят дебита във всеки клон.
Като се знае общият дебит, върху характеристиката на помпата се отчита нейният напор Н.
Ако загубите в участъка АВ са много големи, може след изваждането им характеристиката на помпата
да не пресече сумарната характеристика на тръбопроводите, а само тази на участъка ВС.
Такава помпа не може да подава течност в резервоара D. Такъв случай е показан на фиг. 8.

Работа на помпи - фиг_8.JPG


Фиг. 8.

След изваждането на загубите по участъка АВ от характеристиката на помпата Н = f(Q), се получава пунктираната линия 1.
За разлика от предната схема, сега течността се движи по тръбопровода ВD в обратна посока, т.е, резервоарът D е напорен.
Поради това характеристиката НBD = f(Q) на участъка ВD се разглежда не като съпротивителна, а като напорна и е огледална на характеристиката hЗАГ,BD от предния случай.
В резултат на събирането на характеристиките 1 и НBD при различни постоянни напори се получава линията 2,
която е съвместна характеристика на помпата и резервоара D. От пресичането на 2 със съпротивителната характеристика
на участъка ВС, означена с h ЗАГ,BC, се получава работната точка М.
Абсцисата на т.М съответства на дебита по тръбопровода ВС. Пресечните точки на линията на постоянен напор през т.М с характе¬ристиките 2 и НBD определят дебита на помпата и дебита от резервоара D. Като се знае дебитът на помпата QAB,
върху характеристиката и Н = f(Q) се отчита нейният напор Н.
Ясно е, че за да се определи режимът на работа на помпа с разклонен тръбопровод е необходимо предварително да се знае
посоката на движение на течността в участъка ВD. Тя се установява по следния начин.
Построява се точката G от пресичането на приведената характеристика 1 на помпата и характеристиката hЗАГ,BC
на тръбопровода ВС. Положението на т.G спрямо нивото в резервоара определя посоката на движение в участъка ВD.
Ако УG > УD (фиг. 7), помпата подава течност към двата резервоара. Ако УG < УD (фиг. 8),
течността от помпата и резервоара D постъпва в резервоара С.
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
"Честността е най-големият лукс, който човек може да си позволи." - Джеръм Клапка Джеръм
academil
Експерт
 
Мнения: 2463
Регистриран на: 17 Яну 2011 19:03
Местоположение: с. Слънчев ден, в покрайнините му е Варна
Skype: Не приемам съобщения

Re: Хидравлична схемотехника за строители

Мнениеот baretata_7_62 на 12 Юли 2012 23:36

Интересно ми е по точка 7 за последователната работа на 2 центробежни помпи, не е разгледан случай с работа на 2 помпи с различни характеристики, както при паралелно свързване. И има ли значение коя ще бъде първа и коя втора, с по малката или по високата характеристика?
baretata_7_62
Потребител
 
Мнения: 11
Регистриран на: 09 Юни 2012 20:24
Skype: baretata_7_62

Re: Хидравлична схемотехника за строители

Мнениеот academil на 13 Юли 2012 09:08

baretata_7_62 написа:Интересно ми е по точка 7 за последователната работа на 2 центробежни помпи, не е разгледан случай с работа на 2 помпи с различни характеристики, както при паралелно свързване. И има ли значение коя ще бъде първа и коя втора, с по малката или по високата характеристика?


Методологическата позиция, от която е изложен материала, е постигане на висока енергоефективност,
т.е. първо устойчива работа на помпите без кавитация и помпаж, и второ - работа в оптималната област при максимален кпд.

Примерът с паралелна работа на две помпи с различни характеристики е даден, не за да се види как ще работят,
а какви опасности на практика съществуват, поради което в битови условия не бива да се свързват помпи в паралел.
Ясно, че ако е налице дроселно регулиране на дебита
(виж тема Практически способи за регулиране на дебита на помпи),
каквото е най-често при домашни условия, то изпадането в помпаж е неминуемо.
Даже и заводските характеристики на помпите да са низходящи надясно без изразен максимум,
то сумарната характеристика е с максимум.
А помпажни условия могат да съществуват при стръмна характеристика на тръбопровода априорно
при характеристика на поне една от помпите с изразен максимум.

Изобщо паралелното свързване на множество помпи с инверторни електродвигатели,
примерно в абонатна станция, дори и на пръв поглед отделни тръбопроводи, което не е така - налице е приемателен колектор,
към разклонени тръбопроводи за множество въздухообработващи камери, налице в съвременните молове,
е твърде сложен случай, сравним с помпите в АЕЦ,
и се разглежда със специални методи за предотвратяване на помпаж, кавитация при висока температура и хидравлични удари.
Тук се оказват особено важни електрическите параметри за управление на асинхронните електродвигатели, по-специално пусковите режими.
Комутационните цикли при максималният брой на плавните задействания (пускане и спиране) за 1 ч.
(Number of Starts per Hour, Starts/Hour&Stops/Hour) трябва да са с типични стойности между 10 и 600
при задължителни плавни пускатели с превишение на пусковия ток Ist до 6 пъти.
В част от софтстартерите е предвидена възможност за задаване на няколко максимални стойности на Ist,
фигуриращи като параметър Current Limit Setting със стойности в проценти от Iн, например между 150% и 450%,
което улеснява управлението в оптимален режим.

Пример с последователно свързани помпи с еднакви характеристики е даден,
защото той илюстрира и работата на двустепенна цб помпа, каквато се препоръчва винаги при необходимост от висок напор.

А пример с последователно свързани помпи с различни характеристики не е даден,
просто защото не могат да се изброят огромното множество неправилни схеми, а анализът им е безсмислен.
Важното е да се знае, че при последователно свързване дебитите на помпите следва да са еднакви.

В противен случай, ако ще се правят домашни експерименти,
е отделен въпрос, но те са правени в миналото и резултатите са известни.
Усвояване на водата, напояване и пр. водни дейности на човека са отпреди откриването на колелото.

Ако помпата с по-малък дебит е първа, то другата помпа ще работи в условия на недостатъчен дебит.
Понякога се казва, че е заприщена отзад.
Общият дебит ще е дебитът на по-малката помпа, а напорът - до сумата на двата напора.
При много голяма разлика в напорите на двете центробежни помпи, то малката е възможно да заработи в режим на воден двигател.
Казвало се е, че е засмукана от по-голямата помпа.
Тогава обаче общият напор ще е съществено по-малкия напор и запазения дебит на по-голямата помпа.

Ако помпата с по-малък дебит е втора, то другата помпа ще работи в условия на повишено съпротивление -
казва се, че е заприщена отпред.
Съвместната работна точка ще е при съществено по-малък напор и запазен дебит на по-голямата помпа,
а общият напор - до сумата на двата.
Втората помпа по свързване (по-малката) - ако е обратима (реверсивна) е възможно да премине в работа на воден двигател,
и ако електродвигателят позволява ще премине в генераторен режим.
Казвало се е, че първата - по-голямата помпа, помпа издухва втората, по-малката.
Тогава обаче общият напор ще е съществено по-малкия напор и запазения дебит на по-голямата помпа.
Ако обаче е неверсивна - бутална, мембранна, е възможно да заклини механично, аварира електрически или електромагнитно
и да блокира въобще работата на по-голямата помпа.
Зависи от разполагаемата мощност и напор на по-голямата помпа.

И в двата случая ще е налице съществено излизане от оптималните характеристични области на работа на двете помпи -
влошен кпд и повишени електроенергийни разходи.

Въобще трябва да се избягва съвместяване на разнотипни помпи.

То и за хората е същото. Не ли ? :D
"Честността е най-големият лукс, който човек може да си позволи." - Джеръм Клапка Джеръм
academil
Експерт
 
Мнения: 2463
Регистриран на: 17 Яну 2011 19:03
Местоположение: с. Слънчев ден, в покрайнините му е Варна
Skype: Не приемам съобщения

Re: Хидравлична схемотехника за строители

Мнениеот baretata_7_62 на 13 Юли 2012 12:44

Разбрах разбрах, или ако са различни показатели то да са приблизително с близки стойности. Мерси :)
baretata_7_62
Потребител
 
Мнения: 11
Регистриран на: 09 Юни 2012 20:24
Skype: baretata_7_62


Назад към ОВК и БГВ

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта